М.:
„Мандалата, която нарисувах след сесията представлява балон, който излита. Конеца на балона го нарисувах извън кръга. За мен това означава, че трябва да излезем извън границите и да приемем това, което е. Да посрещнем деня и да го приемем. А утре просто е друг ден – да посрещнем и него и да се усмихнем…“
Р.:
„Интересното е, че нищо не си спомням от това, което преживях, но сега след сесията се чувствам два пъти по-добре!“
Б.:
„Получих много силно изтръпване и сковаване в ръцете и краката. След като то премина – изчезнах за себе си. Не помня нещата, които преживях, явно те са заключени за мен, това е нещо, което не можеш да отвориш – явно просто не е моментът да го разбера. Мисля, че някои неща не трябва да ги виждаш, защото ако наистина има карма, ако ги видиш – може да им попречиш да се случат.“
