Х.:
„Тази сесия беше много специална за мен и много по-различна от останалите. Отново усещах енергията си и можех да я движа. Виждах М. върху мен и тя беше като мое огледало – когато направеше движение, аз се движех заедно с нея и отразявах. Изчезнах, нямаше ме вече, слях се напълно с нея и с нейните движения, като че ли бях тя. Остана само съзнанието ми, а мен ме нямаше, но съзнанието ми не се отъждествяваше с мен, а аз бях нея, само наблюдавах отстрани. Усещането беше „аз съм ти – ти си аз“.
А.:
„В сесията си се срещнах с двама монаси. Отидох да ги поздравя и изядох дърво. Ами, те ме удариха с дърво по главата. Не знам какво трябва да означава това. Може би искат да ме събудят. Или просто да разбера, че съм се самозабравил…“
