СЕКСА, СЕКСА, СЕКСА
Никога не ме е вълнувал, никога не ме е интересувал. Макар, че лесно достигам до оргазъм и много ми харесва да го правя, никога не съм била зависима от секса, никога не съм го търсила, беше нещо като хубавата храна – ако я има на масата е чудесно, ако я няма не е трагедия.
Това изключително, уникално, невероятно холотропно дишане! Какво има в него? Може би магията на надеждата. Дишаш и пространството се отваря за теб. Нови пътища, непознати усещания, различни реалности – всичко е на твое разположение. Дишаш и започваш нов живот, защото просто си друг човек. Не по-добър или по-лош, просто друг. Мисли, чувства и усещания, които са били недостъпни и непонятни сега стават твоя същност, твое амплоа и се чудиш това ти ли си. Разбираш колко много семена стоят в теб и чакат, разбираш, че потенциално носиш всичко, че самият ти си всичко. И всяко дишане отваря нова врата и от нея излиза нова личност, която пак си ти, но с друг фокус и с други възприятия. Не е ли наистина уникално.
И в това поредно и не последно дишане праваих секс с живота. Беше усещане за вихри и кълбета от жизнена сила и енергия, с която се съвокуплявах. Беше и напрягащо и отпускащо, и уникално и обикновено. Беше като контракция и релаксация, която усещах като засмукване и отпускане, действащо отвън върху тялото ми и вътре в тялото ми.
И след това бях с мъж и за пръв път усетих мъжката енергия и за пръв път почувствах сливане и за пръв път се свързах с мъжкото в себе си и усетих любов към мъжа и любов към мъжкото в себе си и го разбрах и го приех и стана част от мен. И едва сега започнах да изпитвам уважение към мъжете, това уважение, което съм наблюдавала само в отношението на баба ми към дядо ми , и което никога преди не съм разбирала.
Дали да не поостана малко тук, а защо не и завинаги. Тези сексуални изригвания са малко плашещи, но пък се чувствам толкова жива.
Pосица Тончева – София
