Много хора са ме питали какво означава Аbiru.Вероятно и ти се питаш същото.

Години наред пазих цялата история единствено за себе си. От една страна, тази титла беше за мен едно огромно изпитание, но същевременно това е и моето призвание.

Отне ми доста време да събера смелост да разкажа истинската история с всички съпътстващи я предизвикателства. Осъзнавайки напълно, че това ще ме направи абсолютно уязвим. Но в един етап от живота си осъзнах, че единствения начин да съм по-близо до хората е да разголя душата си пред тях, да им покажа, че и аз като тях имам своите съмнения и страхове. И да им подам ръка, за да имат смелостта да прегърнат страховете си и да ги превърнат в свой ресурс. Защото в живота няма йерархия, никой не е имунизиран срещу душевни терзания и трудности.

Именно това ме подтикна да разкажа своята история и да разкрияпред теб какво за мен е Аbiru…

Бих искал да започна от това кой е Петьо и какво го свързва с Аbiru?И двете имена са мои. Първото ми е дадено от родителите ми, когато съм се родил. Второто име си го извоювах доста по-късно, в една зряла възраст. Това се случи в момент, в който бях в доста тежка криза – така наречената криза на средната възраст. Бях попаднал в дупка, преживявах криза на идентичността, съпроводена с панически атаки и страхови неврози. Всичко това беше подхранено от огромен вътрешен конфликт. Конфликтът беше свързан точно с това, че старото повече не можеше да продължава, а новото, което се раждаше все още не знаеше как. Знаех, че трябва да направя нещо, за да изляза от капана на собствените си страхове, ниска самооценка и зависимости. Но незнанието и заблудите на социума, свързани единствено с материалното, ме държаха в тази тъмница, в която бях попаднал, без прозорец светлина.

Душата ми търсеше изход, тялото ми също крещеше безпомощно.

И тогава, съвсем „случайно”, в ръцете ми попадна една книга на Ошо. Вдъхновен от теориите, които той разкриваше, прочитах книга след книга, докато не реших да направя тази нелека крачка за мен и да замина да се обучавам в Индия. В последствие тя се оказа абсолютно решаваща за моето душевно, телесно и психическо изцеление. Изцелението дойде в момента, в който по време на пребиваването ми в Индия разбрах, че имам възможност да получа подкрепа чрез една уникална церемония. На това значимо за мен събитие самият ОШО ми „присъди” името Абиру.

Абиру в превод от санскрит означава безстрашен. Но това съвсем не означаваше, че аз съм безстрашен. Точно обратното. Всички тези болести, които имах в този момент бяха в следствие именно на моите страхове, които носих още от детството си. Животът ми до този момент никак не беше лек, бях доста пресиран от родители, учители и от обществото като цяло. Бях безкрайно срамежлив, нерешителен, без никакво самочувствие. Всичко това беше довело именно до появата на това име. И точно името ми даде възможност да усетя какво означава тази дума – „безстрашен”.

Тогава започнах да правя такива крачки, които до този момент бяха немислими за мен.

Започнах да се обучавам на различни техники и практики, започнах да си доразвивам образованието, което ми липсваше до тогава и започнах да правя смели стъпки напред, независимо че умирах от страх от това, че може да претърпя големи загуби в отношенията с най-близките си хора, както и с материалното, което притежавах. Защото всичко, което започнах да променям беше абсолютно неприемливо както за обществото, така и за хората от обкръжението ми. Много от тях, виждайки промяната, която настъпва в мен, си тръгнаха от живота ми. В това число дори едни от най-близките ми хора. Но вече не можех да се върна назад.

Промяната в мен вече се беше случила. Новото ми име беше ми дало силата. Малко след това срещнах моята първа учителка Таруджа, от която получавах много вдъхновение. Дори само фактът, че тя произнасяше новото ми име, ме караше да се чувствам уверен и сигурен в това, което правя. В продължение на няколко години бях асистент в нейните събития и получавах абсолютна подкрепа, обич и доверие от нейна страна.

Не след дълго срещнах и втория си ментор. Това беше Станислав Гроф, основателят на холотропното дишане, което е свързано с трансперсоналната психология и психотерапия. Работата ми с влиятелна личност като него ми даде възможност да надградя, това което вече бях придобил като знания и умения.

Преминавайки допълнително през различни видове обучения, аз придобивах все повече сили, увереност и ентусиазъм да не се отказвам, въпреки всички трудности. Защото съм израстнал във времената, когато не беше лесно да си уредиш виза, за да отидеш да се обучаваш в чужбина. Връщан съм многократно, но това не ме спираше. Не съм се отказвал от този вътрешен подтик и отклик в мен да продължа да се уча и да продължа да обучавам.

И до ден днешен, когато попадам в трудна и неразрешима на пръв поглед ситуация, името Abiruми служи като напомняне. Напомняне за самия себе си. Напомняне, че колкото и да ме е страх, колкото и да се съмнявам, трябва да продължа по пътя си и да се срещам лице в лице със страховете си, със съмненията си, с гнева си.

• ти който се съмняваш
• който те е страх,
• който мислиш, че не заслужаваш,

да се изправиш срещу всички тези предизвикателства и да направиш първата крачка, която е изключително важна и решителна. На пръв поглед тя може да изглежда незначителна, може да е съвсем малка, но истината е, че само с малки крачки човек може да стигне далеч.