Едно споделяне за “Една обикновена” дихателна сесия

За мен тази сесия беше на пръв поглед обикновена. Докато всички тези преживявания не преминаха в осъзнаване след около 37-38 часа. Преминах през емоционалното боледуване след всяко дишане до сега, мислех си че този път съм по-добре и че това няма да се случи, но точно този път това беше уникалното – направих сесията, както се казва със затворени очи, не преживях фантазми и космически неща, не пътувах много надалече във вселената, излязох сравнително лесно, завърнах се бързо, нещо нетипично за мен, чудех се защо е така, дали не ми липсва нещо от тази сесия, защото предишните ми носеха страшни предизвикателства, които ми доставяха страдание и удоволствие. И осъзнах нещо много силно! Наистина вътрешният целител знае! Защото съществото ни всеки път, когато диша е различно, всеки път се претворява, разтваря и пресъздава по различен начин, и то точно в този уникален момент, точно според настоящата си необходимост, такава каквато няма да бъде по никое друго време! Точно в тази моя трета „обикновена” сесия разбрах какво е холотропното дишане. Това е разкриване на една независима от всички и от всичко възможност пред мен, да се преобразявам, да се трансформирам според моментната си вътрешна необходимост, която точно в този момент вибрира едновременно и по уникално еднакъв начин с необходимостта и честотата на вселената, на цялостното. Ако аз, в тази сесия дишах по предишните си начини, което дори и да исках нямаше да стане заради силата на това в мен, което винаги знае по-добре, то аз нямаше да съм в резонанс, нямаше да постигна единствения резултат за всеки индивидуално от самото дишане – сливането, общата емулсия с всичко останало, достигане до цялото. Колко много път има дотам, и добре, че е така! Но най-ценното и прекрасно усещане за мен от холотропното дишане по отношение на смисъла на цялостното, е да хванеш момента, в който се намираш в пресечната точка между това което е Вселената, разпръснатото, несъдържателното, Голямата окръжност, и това което е частицата, състояща се от неща, съдържателното, материалното, мАЛКОТО кръгче, което е всеки от нас. Хванеш ли този момент, оглеждаш ли се разбирайки, че си в тази пресечна точка, то значи си облагодетелстван пълноценен холотропен човек, който със собствения си вътрешен индикатор и чрез необикновено дишане, достига до това което е – нещо много просто – обикновен – част от общото, следователно цял. Благодарна съм и обичам!