(Споделено след сесия по Холотропно дишане)ПРИПОЗНАВАНЕ

ПРИПОЗНАВАНЕ

(Споделено след сесия по Холотропно дишане)

 

Не разбирам думата семейство. Никога не съм знаела какво представлява това и не съм го приемала. Дали това е домът, в който живееш? Дали са родителите? Дали е бракът? Дали са близките?

Дълго време за мен това не означаваше нищо. Не го чувствах като нещо близко и се питах какво изобщо правя там. Приемах семейството като пространство от дадености, с които трябва да се съобразявам. Самотната ми и обвинявана майка, баща…?, и двама озлобени един към друг възрастни хора, които ме отглеждат.

Наблюдавах семействата на другите деца и все повече се убеждавах – по-добре, че нямах такова нещо, наречено семейство, в което имаш баща, но той те бие, имаш майка, но тя е готова да те отхвърли, защото я излагаш пред хората, имаш братя и сестри, но вместо да си играеш с тях се съревноваваш за любовта на родителите.

До такава степен вярвах в това, че дори отстоявах позицията си. Знаех, че семейството е нещо излишно и носещо само нещастие. Затова за мен беше най-добре да го отхвърля. И така пораснах – „много независима”, както ме хвалеха, на никого не пречех, защото бях „идеалното дете”, а накрая се издигнах до поста „изключително отговорна”. А всъщност аз просто се бях обезличила.

Дълго време живях в това състояние – на безпринадлежност. Чувствах се празна. И понеже бях без лице, приемах лицата на другите. Следвах чужди представи за щастлив живот, влизах в роли – на майка, на съпруга, на домакиня, на еманципирана работеща жена – само и само да се разпозная. Колкото повече се оглеждах в огледалото на другите, толкова повече се изгубвах. Не спирах да си задавам въпроси: „ Коя съм? Аз дъщеря на майка си ли съм – онази свита в черупката си жена, или съм майка на детето си – същата свита в черупка жена, неизживяла детските си страхове? Дали съм дете, чрез щастието на детето си? Какъв е бил баща ми – за да притежавам поне едно нещо, по което приличам на него.” Колкото повече се питах, толкова повече се гневях. Колкото повече се гневях, толкова повече отричах нещото, наречено семейство. И отново този порочен кръг: „Коя съм?”

Вчера разбрах какво е семейството. Докато пътувах в един раздрънкан автобус. Пътувах и си мислех: „Колко обичам да пътувам! Винаги съм искала да пътувам, а никога не съм имала възможност. А ето сега постоянно пътувам, и все нещо ме влече, все нещо ме дърпа към неизвестното, неясното и несигурното.” Пред мен изникна образът на татко – вечно отсъстващ, вечно пътуваш, вечно неизвестен, вечно търсещ, вечно безотговорен, вечно неразбран и вечно загадъчен за мен.

В този момент разбрах какво е семейството. Семейството съм аз. То се проявява чрез мен, то съществува в мен, аз съм неговата форма и изразяване навън. Понякога съм майка си – когато съм затворена, когато страдам, когато плача, когато искам, когато се разделям, когато съм самотна, когато творя, или просто когато пия кафе. Понякога съм баща си – когато се отнасям, когато пътувам, когато мечтая, когато се стремя, когато съм безотговорна, когато се забавлявам, когато танцувам, когато се потапям в музика. Така общувам и със двамата, така те винаги са с мен, макар и да ги няма. Доскоро мислех, че може би случайно съм попаднала при тях, но сега знам, че по-скоро те са попаднали при мен, за да ми покажат какво е семейството. И вече нямам нужда от въпроси – коя съм, защо майка ми е такава, каквато е, какво се случи с баща ми, защо ги нямаше, защо това, защо онова… Аз просто съм семейството си, точно такова каквото е – без да го отричам. Аз съм това, което е семейството ми – и го приемам с всичките му сенки. В противен случай би значело да сложа кръст на себе си.

Вчера разбрах и нещо друго. Малките деца помнят най-първото си истинско семейство, но после го забравят като мен. Наблюдавах детето си и си мислех колко е красиво и необременено. Спонтанно го попитах:

-        От къде си дошъл?

-        От корема на майка си.

-        А преди това къде беше?

-        В космоса.

-        Какво беше?

-        Бях прашинка.

-        Как беше да си прашинка?

-        Идеално…

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви