В МАРИАНСКАТА ПАДИНА

 

Който е слизал там долу – знае.

Човекът без корени винаги ги търси и понеже никога не ги намира, често му се налага да “слиза” там. За да получи идентичност. Тя е първично необходима и затова стремежът към нея е неистов. Най-трудно е слизането. Плъзгането надолу е неусетно, бавно и неосъзнато. За да не се удряш се хващаш за това-онова. Ако наистина си човек, който няма корени, цяло щастие ще е ако поне си проективен – т.е. да си крадец на чужди животи. И това, за което ще се хванеш, движейки се надолу, са всички чужди идентичности. На мама – ще изживееш нейния живот с всички елементи. Ще бъдеш татко, ако той много ти е липсвал. Ще си и мъж, и жена чрез любовите си – илюзорни огледала на изначалната любов, която не си получил. И ще бъдеш всички останали хора, за да изпиташ чувства, които не си позволяваш да изпиташ сам, защото не знаеш кой си.

За “изкачването” ли? Парадоксално е, че за него разчиташ единствено на “себе си”. То те хваща за яката и те издърпва нагоре. За какво ти е тогава идентичност? Може би не е необходимо да принадлежиш, за да бъдеш.

Там никой не иска да слиза – на това място. Просто защото много боли. Нека си остане необходено.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви