Categories
Споделено

Споделено – След сесия по Ребалансинг

Categories
Споделено

Споделено

Споделено

Обидена съм!

Защото на съм важна и не чувствам грижа. Затова се грижа за другите и им придавам важност. Така нося отговорност за тяхното състояние, чувства, поведение. Защото те са важни за мен и така им показвам какво трябва да правят, ако и аз съм важна за тях. Но аз не ставам важна по този начин. Но пък се чувствам важна, защото съм нужна и полезна. Така обаче обезсилвам близките си.Те се чувстват с мен малки и незначителни. Защото аз ставам голяма с голямата отговорност, която нося. Така аз компенсирам чувството си за незначимост. И ако някой не влиза в капана му се обиждам. Капана да ми позволи да се грижа за него, за да се чувствам важна.
И това е, защото на някакво подсъзнателно ниво чувствам, че не съм приета само и единствено поради факта, че съм се родила. Трябва да правя нещо, за да оправдая появяването си тук. Затова сигурно вечно смятам, че нещо не ми е наред и трябва да бъде подобрено. Тук има и чувство за вина – не струвам. Но ако съм по-добра, по-умна, по-красива, по-успешна ще ме приемат. И това аз го правя като се грижа и поемам отговорност. Това е моят начин да компенсирам и да се справям с обидата. Така чувствам и превъзходство над другите. Нещо от сорта на: “Като не ме искате, аз пък ще ви покажа какво губите”. Чрез обидата си аз ги превъзхождам. Тук има и отмъщение и гняв: “Сега ще ви покажа коя съм и какво мога”.
И в следствие на всичко това не уважавам периметъра на другите. Защото не познавам собствения си. Защото смятам, че съм по-голяма от моите родители. А това не е възможно, защото те са преди мен.
Само един проблем, а чрез него изпитвам всички човешки емоции и чувства. Като гледам май веки е седнал на мина и не смее да мръдне, за да не се взриви. Някои за да не взривят другите. Така наречените добри хора. Като мене. Аз обаче мръднах и видях, че се взривяват само илюзиите.
И как се нарича тая болест? Липса на любов! Любовна недостатъчност! Сърдечна недостатъчност! Затова тялото казва истината.
А сега съм и гневна и ядосана! Защото не знам какво да правя с всичкия тоя боклук. Но ми казаха да не се осъждам за това, че се осъждам. Затова аз ще си се осъждам без да се осъждам за това.

И всичко това са игрите, които моят ум играе, за да ме защити от болката.

Росица Тончева – София

 

Categories
Споделено

Откритие

Откритие

Искам ли да бъда жената, която искам да бъда…И нужен ли ми е някой или нещо, за да бъда жената, която искам да бъда. И може ли някой или нещо да ми попречи да бъда жената, която искам да бъда. Като че ли не!…Аз съм един любопитен, импулсивен поток, който просто е, каквото е.
Докато съм жената, която съм – губя и печеля. Не искам да загубя това, което може би ще загубя, защото съм такава, каквато съм и не ме интересува това, което се кани да дойде при мен, защото му е харесало, че съм такава, каквато съм…….Но въпреки това аз явно ще продължавам да бъда жената, която искам да бъда.
Има правила на живота, които аз не спазвам, има правила за парите, които аз не спазвам, има правила в любовта, които аз не спазвам, защото просто не мога да спра да бъда жената, която искам да бъда.
Дали живота ми е интересен или жената живееща живота и живота ли аз търся или моето участие в живота? Дали ме пали влюбения мъж или жената влюбена в мъжа и любовта на мъжа ли ми е нужна или моята любов към него? Дали обичам аз детето или обичам майката, обичаща детето?…Не знам!…Аз така и не се научих да бъда нещо друго, освен жената, която искам да бъда.
Неизразени чувства, неизказани мисли, съмнения и догадки срещам навред…И докато това се случва аз продължавам да бъда жената, която искам да бъда…Но ако се опитам да бъда нещо различно от жената, която искам да бъда, импулсивният поток застива в недоумение и смисълът изчезва. А потока е като детето, което носи смисъла и ако смисълът го няма, то защо са били опитите да бъда нещо различно от жената, която искам да бъда. Изглежда аз не правя нищо без импулса на потока и правя всичко, когато съм в импулса на потока. Дали съм егоист, затуй, че ме интересува само движението на потока?…Не знам!
Но докато съм жената, която съм, се случва чудото, че съм жената, която съм!

Categories
Споделено

И да Ви кажа, с много любов ще Ви го кажа

И да Ви кажа, с много любов ще Ви го кажа

Има една фраза на Петър Дънов, която поразена и омагьосана препрочетох 100 пъти и това се случи преди почти 15 години. Не помня точно в коя от книгите си той казва „Благославяйте лошите хора, защото те са чистачите на вашите души“…Знаех, че това е самата истина, чувствах го, душата ми го знаеше, но някак си разумът не искаше да се съгласи и да го приеме. Въртях фразата и я дъвчех в ума си, търсейки всякакви аргументи за и против и опитвайки се да конструирам обосновани умозаключения в едната или другата посока. По това време много четях Учителя и на някакво дълбоко подсъзнателно ниво усещах, че това ще ме промени завинаги и че  ще трябва да напусна познатия си и подреден живот, но не можех да спра да го чета, опиянена от думите му, така както влюбените се опияняват от любовните ласки и макар да си дават неясна сметка, че това ще ги отведе до живот с непознати предизвикателства и нови отговорности, не могат да спрат любовната си игра.

И добрата и лошата страна на знанието са в това, че когато знаеш нещо, не можеш да продължиш да живееш така сякаш не го знаеш. Можеш да се откажеш от материални придобивки, да напуснеш хора, с които си бил близък, да се разделиш с принципи и убеждения, но никога вече знаейки нещо не можеш да продължиш да живееш по начина, по който си живял преди да го научиш. Има разлика, обаче в състоянието на това да знаеш от състоянието да живееш според това, което знаеш. В началото само знаеш, но още не живееш  в духа на знанието. И това създава вътрешно напрежение. Семето е вътре и ти си променен завинаги, но още не личи във външното ти проявление, не се вижда растението. То е малко като бременността. Нещо расте в теб, нещо ще се случи, но още не се вижда и ти си напрегнат. Парадираш, обаче със знанието. Казваш на хората – „Вижте, ей, аз знам това и това и го разбирам“. И хората  ти се възхищават и казват: „Брееей, колко много знаеш“, но отношението им и поведението им спрямо теб си остават същите. Ти не виждаш промяна в окръжаващия те свят и се чудиш: „Нали вече знам тези неща“ – питаш се – „Защо животът ми е същия, и хората са същите, и светът е същия, не виждат ли, че аз съм друг човек“ – Да, не виждат. Защото, когато си заплоден с ново знание и го изтъкваш, то е все едно да си бременна жена и да казваш – „Вижте, какво хубаво дете родих и отгледах“. Но всъщност дете още няма. То ще се появи, разбира се, но в този момент все още е в корема. Така  че, както при бебето, така и при знанието има тъй наречения пренатален период. Жената е бременна, но още не е майка. И хората не се отнасят с нея като с майка. Разликата между бебето и знанието е, че бебето със сигурност ще се роди, докато при знанието това не е сигурно. Също така е сигурно, че бебето ще стои 9 месеца в корема и ще излезе, а при знанието не е дори предвидимо колко време ще стои в състояние на бременност. И колкото по дълго знанието расте, но не се ражда, толкова повече нараства и се нагнетява напрежение в тялото и душата.

Всеки, който е раждал знание знае какво удивително състояние е това. Какво ликуване, каква еуфория, какъв оргазъм. Каква енергия се освобождава и на какви криле те понася.

Така, както чак когато родиш бебето хората започват да се държат с теб като с майка, така, чак когато родиш знанието можеш да го видиш в отношението на околните и в събитийния поток на живота си. Преди това да се случи ти си ПАРА-, т.е. ОКОЛО. Някак си уж го знаеш, някак си уж го разбираш, а бе някак си и на поведение според знанието го докарваш, но неясно защо тъпите му с тъпи хора  не щат да се държат и отнасят с теб като с човека знаещ знанието, а си те броят все още за един от тях. Лошо няма. И проблеми дотук също никакви няма. Проблемите с неврозите идват когато и защото повечето  хора започват упорито да не искат да позволят на знанието да се роди и стават все по-бременни и по-бременни. Защото да го пуснат да се роди често е свързано с раздяла с предишния ергенски комфорт, комфорта на безотговорността, комфорта хем да се фукаш с бебе, хем да не водиш живота на ангажиран и съзнателен родител.

Така, както като родиш дете завинаги изоставяш ергенските си навици и ставаш родител завинаги, така също и като родиш знание завинаги се разделяш с принципи, убеждения, мисловни нагласи, поведенчески модели и всякакви социално детерминирани практики, които до този момент успешно или не толкова са ти служили. Но успешно или не, все пак си изградил с тях някакъв житейски комфорт, може би не чак рай, но поне сигурен и удобен. След като родиш знанието, обаче е много по-вероятно да имаш предизвикателства, приключения, конфликти, раздяла с приятели, самота, неразбиране от страна на околните и въобще неща, които са доста далеч от сигурността и удобството. За да родиш знание трябва да имаш куража и волята да правиш нещата, а не да ги размишляваш, тълкуваш и обсъждаш. Във всяка житейска ситуация трябва да избереш действието, а не мисленето и разговорите за действието. Защото само действието те води в нова опитност, която ще те приближи към раждането. Но избирайки действието често се получава така, че не можеш да мислиш, нито да говориш за него, защото си фокусиран в това да правиш, а не в това да тълкуваш и философстваш. И съответно няма как да парадираш. Никой няма да разбере колко много знаеш, колко извисен си станал, каква божествена любов струи от теб и озарява всичко живо, какъв мир цари в душата ти и как прощаваш на всички и за всичко. В същото време ставаш все по-войнствено духовен /естествено бременността създава напрежение/ и започваш да гледаш с високомерно пренебрежение хората, осмеляващи се да оспорват божествените излияния, които бълват устата ти, започваш да се отнасяш с наставническо съжаление с по-простодушните, които те слушат, но откровено ти казват, че някак си не те разбират и започваш с благовидно прощаващо изражение да осъждаш тези, които имат наглостта в това „изключително време на духовен подем“ просто да си правят каквото им хрумне в момента, демек да си живеят свободно, по ергенски.

И не знам дали ще ми повярваш, но директно и право в очите ще ти го кажа:  В много кофти ситуация си изпаднал. Защото хем си се набутал във всякакви духовни школи и ню ейдж семинари и си позволил да те заплодят, хем не си си направил сметката, че нямаш още силата, куража и зрелостта да бъдеш родител. Можеше да си караш по течението на социалната обусловеност, да живееш според нормите и да се радваш, че си си направил ремонт на апартамента и в събота си ял в ресторант  със съученици и сте говорили за политика, секс и МОЛ-ове. Но ти имаш вече апартамент, кола и добра заплата и сега си алчен за духовност и за духовно знание, което да те отличава от масите. Но както казах в началото с всичко можеш да се разделиш и да го загърбиш, но раздяла със знанието няма. Чуваш истината и тя вече е посадена в теб, вече си заплоден. Оттук нататък единственият ти шанс е да започнеш да водиш здравословен живот, за да акумулираш повече енергия, която ще ти е жизнено необходима за новите ти отговорности, да се сдобиеш с кураж и смелост да действаш, дори когато това е абсолютно социално неприемливо и да си изградиш желязна организация и самодисциплина, за да не се изкушаваш от празни приказки за всемирна любов и прошка завинаги. И в крайна сметка единственият ти изход в тази патова ситуация е да се решиш и да родиш. Назад не можеш да се върнеш, защото вече знаеш, заплоден си. Да си стоиш в това бременно състояние на всезнаещ езотеричен инфантилизъм ще те доведе до все по дълбоки неврози и до параноята на перманентна ментална мастурбация. Та така че, след като си стигнал дотук, единственият правилен път е пътя напред, т.е. без много приказки да се фокусираш в действията, които ще те доведат до раждането. Мога да те уверя, че не е толкова страшно, нито да се разделиш с удобните си убеждения, нито да станеш социално неприемлив, нито да загубиш обичайния си обусловен и предвидим животец.

В този ред на мисли ще цитирам един истински духовен учител, който ни казваше: „Най-добронамерено съветвам всички ви бързо и без колебание да се уволните от поста директор на Вселената. Знам, че не е лесно да сдадете властта, но си нямате представа какво облекчение е“.

Затова и аз в същият контекст ще ви кажа, че знам, че е много ласкателно да сте бременни и всички да ви глезят, да ви се възхищават и да ви уважават, заради плода в утробата ви, но си нямате представа какво бреме е наистина и какво облекчение ще изпитате като родите.

В арабският свят, когато една майка започне да проявява силна привързаност към детето си и казват: „Не забравяй, че ти си само фурната, в която този хляб се е опекъл“. Отрезвяваща истина, която аз съблюдавам да не забравям. И сега ще ви напиша нещо, което преди време се появи в главата ми като внезапно хрумване от нищото, като озарение, което написах аз, но знам, че не го измислих аз, а то просто дойде от някъде. А то е:  „Аз винаги избирам да направя нещо, вместо да не го направя. И това е моят изключително голям плюс в живота. И цената винаги е без значение. Някои учат чрез наблюдение, но аз уча само чрез преживяване. Нужно ми е автентичното усещане, независимо от цената. За да разбера нещо, самата аз трябва да стана това нещо. Иначе разбирането ми не е живо. Независимо какво съм разбрала събитийният поток ми показва колко от това, което съм разбрала съм го и осъзнала. И в осъзнаването виждам, че всички грешки са верни. Защото всяко нещо е, каквото е, докато не го виждам. Когато го видя вече аз избирам какво да е то“.

И затова накрая ще ви кажа: Престанете да се държите за тази любов като удавник за сламка и като дрогирани да мантрувате с нея и с нужда и без нужда. Имате цял един живот, в който спокойно можете да си отпуснете душичката и да се погневите, пострахувате, помразите, позавиждате и да видите и изпитате какво е, за да можете наистина да разберете и почувствате стойността на тази любов, за която от сутрин до вечер говорите.

РОСИЦА ТОНЧЕВА

Categories
Споделено

Ново чувство

Ново чувство

Няколко дни след това последното дишане започнах да усещам едно ново и непознато чувство. То беше благодарност. Беше наистина странно, защото не може да се каже, че не съм се чувствала благодарна на различни хора или ситуации за неща, които са правили за мен или за определен развой на събитията. Това обаче беше друг вид благодарност. Тя ме изпълваше като постоянно осезаемо усещане и обхващаше всичко, което правех, което ми се случваше и до което се докосвах.
Една сутрин се събудих и почувствах колко е прекрасно, че имам легло, в което да се събудя и колко е прекрасно, че живея този пореден живот точно по този начин. После излязох и разбрах колко е прекрасно, че има дървета и трева, и гълъби, и толкова хора, които ме познават. Усещах тревата и дърветата като живи, дори неодушевените предмети ги усещах като живи, като пейките например или оградата на училището. И връзката ми с всичко беше някак си по различна като свещена и всичко, което ме заобикаляше стана свещено и аз съвсем спонтанно станах много внимателна към всичко, с което общувам, дори и към вещите. Това не само, че не ме напрягаше, даже напротив, идваше ми съвсем непринудено и ми носеше голяма радост.
Така, както по-рано осъзнах, че любовта не е да обичаш детето си или любимия си, или приятелите си, така сега осъзнах, че благодарността не е задължеността към някой, който е направил нещо за теб. В единия случай това са ангажименти на ума, породени от обществени и културални ценности, а в другия са естествени усещания на тялото.
Преди не убивах мухата, защото вярвах, че не редно. Сега не я убивам не заради някакви вярвания, дори не и заради ценността на мухата, а защото усещам ценността на живота, който протича през нея. Изглежда като изпитвам любов към живота и благодарност, че ми е даден ми се получава да изпитвам тази любов и благодарност към всичко живо…И всъщност каква е разликата между мен и мухата? През нас тече един и същ живот.

Categories
Споделено

Холотропното дишане и безплодието

Холотропното дишане и безплодието

Уважаеми читатели на моя сайт, обещах да споделям с вас интересни случаи от моята практика, свързана с провеждането на сесии по холотропно дишане и ребалансинг масаж.

Представям ви поредния интересен случай на жена, която години наред не е могла да зачене и посещавайки няколко сесии по холотропно дишане, тя се сдоби с дългоочакваната рожба. Ето разказа й:

„Семейството може да е пълноценно и щастливо, само тогава, когато има деца. Днес много жени не могат да заченат. Независимо че медицинските изследвания и при двамата партньори показват, че няма физиологичен проблем да имат деца, все пак това не се случва. Проблемът понякога се крие в съвременния начин на живот на младите хора, в промяната на околната среда, в твърде многото информация, до която имаме достъп.

Днес на повечето хора им се налага да работят твърде много, за да могат да подсигурят семейството си. В резултат на всичко това, в главния мозък се получава постоянно огнище на напрежение, което нарушава ритмичната работа на хипофизата. Тя е малка ендокринна жлеза, която се намира в мозъка. Всъщност тя се явява като диригент на хормоналния „оркестър“ в тялото. При дълбоко отпускане и релаксиране на тялото, и освобождаване от негативни емоции, което се случва по време на сесиите по холотропно дишане, това огнище на напрежението отслабва, двойката променя фокуса на вниманието си от темата „искаме дете обезателно“. Така те насочват вниманието си един към друг, към любовта помежду им и красотата на живота. Когато състоянието на душата е правилно, т.е. балансирано, то всичко се случва от само себе си и както трябва.

Така се случи и с мен – след 10 години безрезултатни опити да забременея, аз най-сетне станах майка“, сподели жената.

Categories
Споделено

Споделено от една сесия по Холотропно дишане

Споделено от една сесия по Холотропно дишане

ДИША БЕЗГРАНИЧНИЯТ ЧОВЕК

Силата, която притежавам е сто пъти по-силна от мен. Тя просто не допуска да съм слаб.
Привидно меката ми опаковка е едно отклонение за обикновеното. Външното ми тяло само служи за разделител – между земята и личността ми, живееща отвъд. А какво ли има в мен?!
Тъкан, разположена на пода. Готовност – предначертана е. Отпускане – обусловено е.
Достатъчни са пет – шест глътки загребващ въздух. Отделям се от повърхността – сега съм средство за пътуване към трансформация.
Веднага ме притиска плач. Пускам го навън. Но не съвсем – не е истински помитащ летен дъжд, а есенно задържано прискърбие, способно да вали цяло денонощие. Блокажът вече не е телесен, а битува в душата. Изтръпване на емоцията – какво се случва с мен?! Образи, спирали, огън, неизчистени представи, странни същества, непознати хора – преминават пред очите ми, нещо ми говорят, нещо искат, нещо правят с мен. Но аз не намирам смисъла, и това ми тежи. Затова ги оставям за фон. И продължавам да търся – разбутвам образите, повдигам представите, прегръщам странните, игнорирам непознатите, отдавам се на огъня, и отново стремглаво се спускам по спиралата! Знам и отпреди, че в мен няма спокойствие, а сега съм изумена и уплашена, че емоцията в мен – най-истинският ми пълнеж, страда! Тялото ми се извива във въпрос – какво се случва с мен? Капсулира се – незнаейки отговора, после удивено се изправя. Завива ми се свят, дишането ме изпълва, а ритъмът на цигулки със зелен звук ме събаря отново на земята, и … започвам да летя. Но летя разумно – защо? Къде се предполага, че отивам? Ужасно задържане, не иска да ме пусне. Неизменната моя емоция е на заточение. Усещам вледеняващ студ, летенето ми е статично, и плача, плача – на забавен каданс. Картини – не около мен, а вътре в мен. Виждам гръдния си кош, прокарвам пръсти по всяко ребро, и когато стигам до последното, разбирам, че това са решетки …

Categories
Споделено

Едно споделяне за “Една обикновена” дихателна сесия

Едно споделяне за “Една обикновена” дихателна сесия

За мен тази сесия беше на пръв поглед обикновена. Докато всички тези преживявания не преминаха в осъзнаване след около 37-38 часа. Преминах през емоционалното боледуване след всяко дишане до сега, мислех си че този път съм по-добре и че това няма да се случи, но точно този път това беше уникалното – направих сесията, както се казва със затворени очи, не преживях фантазми и космически неща, не пътувах много надалече във вселената, излязох сравнително лесно, завърнах се бързо, нещо нетипично за мен, чудех се защо е така, дали не ми липсва нещо от тази сесия, защото предишните ми носеха страшни предизвикателства, които ми доставяха страдание и удоволствие. И осъзнах нещо много силно! Наистина вътрешният целител знае! Защото съществото ни всеки път, когато диша е различно, всеки път се претворява, разтваря и пресъздава по различен начин, и то точно в този уникален момент, точно според настоящата си необходимост, такава каквато няма да бъде по никое друго време! Точно в тази моя трета „обикновена” сесия разбрах какво е холотропното дишане. Това е разкриване на една независима от всички и от всичко възможност пред мен, да се преобразявам, да се трансформирам според моментната си вътрешна необходимост, която точно в този момент вибрира едновременно и по уникално еднакъв начин с необходимостта и честотата на вселената, на цялостното. Ако аз, в тази сесия дишах по предишните си начини, което дори и да исках нямаше да стане заради силата на това в мен, което винаги знае по-добре, то аз нямаше да съм в резонанс, нямаше да постигна единствения резултат за всеки индивидуално от самото дишане – сливането, общата емулсия с всичко останало, достигане до цялото. Колко много път има дотам, и добре, че е така! Но най-ценното и прекрасно усещане за мен от холотропното дишане по отношение на смисъла на цялостното, е да хванеш момента, в който се намираш в пресечната точка между това което е Вселената, разпръснатото, несъдържателното, Голямата окръжност, и това което е частицата, състояща се от неща, съдържателното, материалното, мАЛКОТО кръгче, което е всеки от нас. Хванеш ли този момент, оглеждаш ли се разбирайки, че си в тази пресечна точка, то значи си облагодетелстван пълноценен холотропен човек, който със собствения си вътрешен индикатор и чрез необикновено дишане, достига до това което е – нещо много просто – обикновен – част от общото, следователно цял. Благодарна съм и обичам!

Categories
Споделено

Споделено след Холотропно дишане: Открих баща си след 40 години

Споделено след Холотропно дишане: Открих баща си след 40 години

Когато бях на 15 г., зададох въпрос  на  майка ми: ,,Аз защо  съм различна от сестра ми, ние от един и същ баща ли сме?“ Майка  ми ми призна дълго пазената от нея тайна, а именно, че аз съм плод на извънбрачна връзка. От тогава аз таях омраза към биологичния си баща. Обвинявах го! Липсваше ми! Исках да зная кой е!?? Исках да го намеря и да му задам куп въпроси. Нямах смелостта, естествено. Ноо…… преди няколко дни ето, че бях на Холотропно  дишане, отново. (Аз съм вече на 40 г.) Участвам  в Холотропни сесии от пет години. Тази сесия обаче беше по-силна от придишните и по-значима за мен. Аз видях баща си, той стоеше пред мен и имах възможността да му задам всичките си въпроси, които през годините се трупаха в мен. Говорихме, плакахме и аз чух всички отговори от него. А всъщност той много се е страхувал да ме потърси. Страхът му е бил в основата на цялото му мълчание през годините. Аз му простих!! Почувствах свобода. Усещах с всяка част на тялото си, че е дошъл моментът на истината. Холотропната сесия  приключи, а аз вече бях решила, че ще го потърся в следващите дни.

ОТКРИХ ГООО!!!!

Имах чувството, че цялата Вселена работи за мен. Отидох в неговия град, попадах на точните хора и пътят ме отведе в едно село. Позвъних на вратата, той  излезе и вече знаех, че това е моят Татко. След кратко обяснение коя съм, той ме прегърна, аз него също, просълзихме се и си разказахме за животите си.

Това е невероятно!!!!

Пътят ми се отвори!

С помощта на Холотропното дишане аз предварително бях подготвена за нашата среща, знаех какво ще се случи. Видях всичко като на филм.

Житейският ми път оттук-нататък със сигурност ще претърпи

промяна.

Това е разказ без име!

Благодаря  на Петьо Коджабашев!

Categories
Споделено

Споделено: На сесията по Холотропно дишане преживях и болка, и радост

Споделено: На сесията по Холотропно дишане преживях и болка, и радост

По време на дишането на два пъти преживях голяма тъга или болка и вече към края почувствах, че нещо в гърдите ми се е разтопило, разчупило и е потекло от там. Усещах, че чувствам себе си и сърцето си. Почувствах се хем като голяма, хем като малка. Имах нужда от майка си в този момент, страхувах се да не ми се нарани сърцето или да не го нарани някой. След това тази болка се обърна в любов, в радост. След като приключи сесията и се видяхме с моя приятел, се заливахме от смях.

Петьо, Ники, много ви благодаря за подкрепата.