Ребалансинг – Осъзнаване чрез допир

По-скоро сме движени от прозрението и разбирането, че чрез докосването на друг човек по обичлив и чувствен начин, сме способни да се докоснем и до нещо от състоянието на собственото ни съществуване и мъничко да се приближим до „мълчанията на сърцето” вътре в нас.

„Необходим е един изцяло нов вид обучение в света, в който всеки е проникнат от тишината на сърцето – с други думи – в медитацията – където всеки е необходимо да бъде подготвен да изпитва съчувствие  към своето собствено тяло. Защото ако не бъдеш съчувствен към своето тяло, не можеш да бъдеш съчувствен към никое друго тяло…

Тялото е най-великата загадка на цялото съществуване. Нужно е тази загадка да бъде обичана – нейните тайни, нейните функции да бъдат изследвани отблизо… Всяко обучение, което не те учи да обичаш тялото си, което не те учи да бъдеш съчувствен към тялото си, което не те учи как да навлезеш в тайнствата му, ще бъде неспособно да те научи как да проникнеш в своето собствено съзнание.”

 Ошо – Ом Шанти Шанти Шанти

Сигурно ще ви се наложи да прочетете тези редове, написани от Ошо няколко пътипреди да разберете всичките им различни аспекти  изначения. Този цитат съдържа множество различни отражения и виждайки ги, ние сме изправени пред няколко предизвикателства за това как да творим живота си и последващото му развитие.

„Тялото е вратата – тялото е етап от духовната пътека на търсещия.”

Ошо – Възгледът на Тантра

Малките неща в живота – те са това, с което искаме да започнем. Преминавайки през това да се отворим за живота такъв, какъвто е, дълбоко вдишвайки, да го приемем в нашето тяло, в дробовете си, в сърцето си – дълбоко приемане на нашата уникалност, на всичко, което е, едно цялостно впускане в живота, с всичките му върхове и спадове, светлини и сенки. 

Колкото по-дълбоко навлезем в нашето собствено същество, в нашето собствено тяло, в нашия ум, сърце, толкова по-задълбочено става участието ни в живота, в създаването на неговите форми, изразяване и вътрешно значение за нас. Това също ни кара да носим огромна отговорност за нас самите, за всичко, което правим, чувстваме, мислим. Това осъзнаване носи свобода, отърсване от старите модели, които са се вградили дълбоко в слоевете на нашето съществуване и неговата външна проява – тялото.

Ребалансингът е динамичен практически подход за интеграция и енергизиране на цялата личност. Чрез разбирането за тялото като единство от две неща – творение на това, което вярва ума и това, което чувства сърцето,  Ребалансингът освобождава мускулни и физиологически блокажи /задържани модели/ и води до по-координирана хармония между тяло, ум и сърце.

„Трябва да започнете от началото… Ако сте постигнали способността  да отпускате тялото по своя воля, значи ще сте способни да помогнете и на ума си да се отпусне доброволно. Умът е по-сложно явление. Веднъж повярвали, че тялото ви слуша, ще придобиете нова вяра в себе си: дори, когато умът не ви слуша. Ще ви отнеме повече време с ума, но ще се случи. Когато умът е релаксиран, тогава започнете отпускането на сърцето, на целия ви свят от чувства и емоции, което е дори по-сложнои изискващо тънкост. Но тогава вие ще се движите с доверие, с огромно доверие в себе си – сега знаете, че е възможно. Ако е възможно с тялото и е възможно и с ума, ще бъде възможно и със сърцето. И само тогава, когато сте преминали през тези три стъпки, тогава ще можете да направите и четвъртата: сега можете да отидете до най-вътрешното ядро на вашето същество, което е отвъд тялото, ума, сърцето, истинския център на вашето съществуване. И това отпускане носи възможно най-великата радост, краен екстаз, приемане. Ще бъдете изпълнени с блаженство и щастие – животът ви ще бъде танц.

Цялото съществуване е танц – освен човекът. Цялото съществуване е едно много плавно движение; движение наистина има, но то е напълно отпуснато: дърветата растат, птиците чуруликат, реките текат, звездите се движат.Всичко протича по много плавен начин: без бързане, без задъхване, без притеснение и без пропиляване – с изключение на човека: човекът се е превърнал в жертва на своя ум. Човекът може да се издигне до боговете и да пропадне до животно. Човекът съдържа в себе си огромен спектър: от най-ниското ниво до най-високото, човекът е стълба.”

Ошо – Възгледът на Тантра

„Когато тялото се омекоти, и мускулната втвърденост се отпусне, енергията е освободена, и заедно с нея старите емоционални задържани модели и психологични поведения се появяват. Разбирането и просветлението за собствения потенциал и способност за отпускане в своето същество, позволява да отвръщаме на живота по все по-спонтанен и смислен начин.

Докосването с любов и умение е есенцията на Ребалансинга. Работата с тялото е едно от най-изтънчените изкуства – тя не е просто въпрос на познание, а на първо място е въпрос на любов. Ребалансингът се отнася към тялото като към дар с огромна стойност, а не като механизъм, който трябва да бъде поправен, набляга на чувствителността да се синхронизира уникалността на всяка личност – красотата и неразрушимостта на нейната индивидуалност.

 Да останем свързани, бдителни и присъстващи в това, което моментът дава.”

Ребалансингът ви помага да бъдете осъзнати по отношение на вашите собствени поведения. Показва ви кои са вашите натрупани защити и модели, създаващи напрежение.

Поддържането на определени вярвания и поведения в ума има своя еквивалент в състоянието на определени блокажи и напрежения в различни части на тялото.

Умът може да бъде сравнен с компютър. Запомня, натрупва своята основна програма през първите четири години от живота на детето. След това, въпреки че все още е променим, умът държи на своите основни вярвания /например – как да получа любов, как да избегна опасност?/.

Живеем в общество, което още от детството ни учи как да подтискаме основните си енергии. Това се прави от общество и религия, които непрекъснато ни казват да отхвърляме и осъждаме себе си и своето тяло. Затова не е учудващо, че всеки се стреми да живее според чуждите очаквания и е научил още от раждането си, че: Животът е суров, спрете да дишате, озъбете се, стегнете си задника и корема – това е въпрос на живот и смърт.

Като малко дете сте разбрали, че няма да получите любов, а само отхвърляне, ако викате или показвате гнева си. А любовта за едно малко дете е въпрос на оцеляване.

Тъй като тялото винаги иска да ви помогне, то създава напрежение и блокажи, които би следвало да ви предпазят от негативни преживявания /например – мускулите на челюстта са стегнали и енергията, която не е изразена е натрупана в корема, краката, горната част на гърба и ръцете; дори години след това, натрупаната енергия може да причини абцес или тумор/.

От наблюденията и опитите знаем, че съществува дълбока връзка между някои психологически състояния и определени области на тялото.

Когато работим дълбоко върху гръдния кош, често се появяват спомени от изоставяне /болка от самотата/. В горната част на гърба –  често се появява гняв и ярост. Работата с челюстта освобождава тъга, с бедрата – сексуално чувство. Въздействието върху раменете освобождава тревогите и причините, отговорни за стреса, който носим върху тях.

Предпочитаме да стегнем врата и челюстта си, отколкото да кажем това, което трябва да бъде казано. Предпочитаме да присвием стомаха си, отколкото да осъзнаем и приемем, че чувствата ни са били наранени.

Винаги, когато се чувстваме несигурни, тялото ни се напряга.  Резултатът е – вместо да станем по-стабилни, ставаме по-вдървени и схванати, и още по-несигурни. Ако реагиране по този начин само веднъж, това няма да се отрази на тялото ви. Но ако това ви се превърне в навик, мускулите ви ще се стягат все повече и повече на определени места и вие ще придобиете определени движения и ще получите блокажи.

Учени сме да се затваряме и отхвърляме света вместо да се разтворим и да прегърнем света. Живеем в общество, което се стреми към повърхностна сила и не приема дълбоките ценности. Количествени неща като да притежаваш пари и мощ са по-важни от качествата – грация и красота.

Съществуват основно две възможности да се справите с различията между вашия вътрешен и външен свят:

-Първи тип /използван основно от мъжете/

Твърди и устойчиви на повърхността, отвътре меки, с тенденция да избухнат.

Котролът е изключително важен.

-Втори тип /използван основно от  жените/

Разтапящи се отвън, отвътре твърди, с тенденция да рухнат, адаптирани към обществото, често депресивни и фрустрирани.

Отдаването е много важно за тях.

Най-добрият начин да се даде релаксация на тялото е като първо се омекотят тъканите му. Тъканите на тялото реагират много чувствително.

Всеки мускул, всеки орган, всеки нерв, всяка вена – всичко е обвито от тъкани и фасции. Всички фасции са свързани помежду си. Чрез релаксиране на фасциалната система се отваря повече пространство в тялото. Сега обвитите части могат да започнат да се отпускат.

Ребалансинг означава да се завърнем към баланса – да се научим  да баласираме всички крайности на живота ни /тяло, ум, сърце и т.н./. Ошо Ребалансингът работи в психическа и физиологическа дълбочина. Ошо Ребалансингът работи чрез разбирането на връзките между тялото и психиката.

Ако разпуснете тялото, енергиите се освобождават и заедно с тези енергии се появяват стари спомени – старата болка, страх и щастие се завръщат при вас и сега, когато присъстват тук, могат да бъдат отработени.

Но все пак, всичко зависи от вас – колко дълго искате да поддържате старите си вярвания и спомени. Никой не може да ви оттласне от тях, ако вие все още ги обичате. Затова зависи само от вас до каква степен искате да бъдете осъзнати /да познавате себе си/ и до каква степен можете да приемете себе си такива каквито сте /дори за маската си/.

Основната цел не е цялостна релаксация, а постигане на здравословен баланс между напрежението и отпускането.

Дишането

Дишането и първичната вяра в живота са дълбоко свързани. Например, когато ви е трудно да си позволите да се смеете от сърце, понякога няма да можете и да плачете. Дълбокото дишане е препоръчително, за да бъдат емоциите преживени в дълбочина, а животът – изживяван интензивно.

Усвоеният кислород премахва умората и повдига нивото на енергията. Когато сте радостни, ядосани или плачете, тогава най-вероятно дишате дълбоко, но когато сте контролирани, подтиснати, „на дъното”, дишането ви ще е доста плоско. Всеки път, когато подтискате дишането си цялото ви тяло, неговите функции и живост ще бъдат засегнати и занижени.

Скованият начин на дишане има своя произход по време на самото раждане. Новородените бебета са принуждавани да поемат своята първа глътка въздух. Само си представете: през деветте месеца сте били напълно защитени в утробата на майката, в бледа светлина и приглушени звуци, плували сте си в топла течност и сте се хранили чрез пъпната връв.

Изведнъж, при раждането вие сте изправени пред огромен шок за всичките си сетива: изложени сте на студ, остра светлина, силен шум и на силата на гравитацията. Били сте издърпани, вдигнати за краката и ударени по задните части. Връзката с живота /храна и любов/ е прекъсната още преди да започнете да дишате по естествен начин.

Така че поемането на първата глътка въздух е придружено с огромен шок.

Дишането е първата дейност, която трябва да извършите сами, докато дробовете все още са изпълнени с течност. В допълнение към този шок при раждането, преживявате също така безнадеждност, объркване, паника, грубо отношение, липса на контакт с източника на живот – вашата майка – класическа ситуация на шок.

Тогава е била създадена основата на вашето бъдещо отношение към живота – животът е труден и представлява усилие, трябва да се боря, за да оцелея. /Например, когато вдигате нещо, автоматично задържате дъха си. Но чрез контролираното дишане физическото усилие става още по-голямо. Всеки път, когато правите нещо с усилие, вие задържате дъха си, като така стопирате и енергията и жизнената си сила./

Когато дишането ви е отворено и отпуснато, това ви дава живот, изпълнен с мощ, радост и удовлетворение. В същото време, способността ви да преживявате и изразявате по-високо ниво на енергията се увеличава. Повишаването на вашите жизнени способности създава основа за одухотвореност /което е: възвръщане на целия ваш жизнен потенциал и дълбоко личностно преживяване/. Духовното израстване катализира усещането за удовлетворение от самия себе си и от живота такъв, какъвто е.

От самото начало, вашето тяло е било „вдъхновено” /spira – дъх, изпълнен с дух/. Във всеки момент, всяко вдишване е една възможност да вдишате радостта и силата на живота. Чрез дишането си имаме възможност да изучим и разберем тялото си като материалния аспект на нашата душа, а не да гледаме на него като на затвор, като голяма тежест или източник на страдание.