За Ребалансинга

10 Ребалансинг сесии – стъпка по стъпка

Вдъхновение

Да се отворим за живота – дишане
В гръдният кош се намират сърцето и белите ни дробове, от енергийна гледна точка, в гръдния ни кош се намира сърдечната чакра. Там се складират и чувствата ни – тъга, копнеж, скръб, щастие, съчувствие, гордост, радост, любов. Ако позволим на енергията да тече свободно, тези чувства биват изразени чрез лицето, гласа, ръцете.

Дишането и изначаното доверие към живота са дълбоко свързани. Например, ако трудно си позволявате да се смеете от сърце, понякога също ще ви бъде трудно да заплачете. За да преживеете емоциите си и да живеете интензивно живота си е небходимо да дишате пълноценно.

Заземяване

Да застанем на собствените си крака
Краката ни са неразривно свързани с нуждата да бъдем независими, уверени в себе си да изразяваме волята си. Когато и двата крака за добре стъпили на земята, често говорим за човек, който добро усещане за реалността. Добрия контакт със земята дава усещане за сигурност и стабилност.

Най-важното нещо за едно дете, което е започнало да се изправя на краката си, е да започне да стои изправено само, без чужда помощ – с това започва голямото приключение – прохождането.

Стъпалата – те могат да бъдат оприличени на корените на дърво. Опитайте се да се наблюдавате докато вървите. Колко усилие полагате за да вървите? Почувствайте всички мускули, които ви придържат прави. За няколко минути вървете бавно и усещяйте всяка крачка, която правите.

Достигане

Да се научим да се свързваме
Рамене и тазов пояс. Раменете ни са посредници между торса и ръцете ни. Често, когато сме претоварени с работа и грижи, усещаме, че раменете ни са схванати, болезнени и повдигнати нагоре. Раменете ни служат и като предпазно средство за врата и главата ни – ако вървим сами в тъмното и изведнъж забележим срещу нас да тича сянка веднага тялото ни се напряга, раменете ни се повдигат, лактите ни и ръцете ни се свиват.
Ръцете ни доставят възможността да докосваме околния свят. Малките деца имат постоянен порив да докосват всичко около себе си, да осъществяват контакт, да научават за за света наоколочрез докосване. Колкото повече израстваме, толкова повече се научаваме да се свързваме с очите си и чувствителността да получаваме информация за околния свят с ръцете си намалява.

Колкото е важно да докосваш света наоколо, толкова е важно и да бъдеш докосван. Научно е доказано, че липсата на докосване е главната причина за депресии, безпомощност, агресия. Повечето хора държат ръцете си по начин, който отразява как те смятат, че трябва да изглеждат. Позицията на ръцете и дланите ясно показва отношението на човека към заобикалящата го среда.
Важни въпроси и теми: Мога ли лесно да помоля за помощ? Мога ли да подкрепя някой, който моли за помощ? Мога ли да “взема живота си в свои ръце”? Способен ли съм да следвам пътя си за да постигна целите, които желая?

Да контролираш и да се отдадеш

Изследване на сексуалността
Тазът е основата, на която се крепи цялата горна част на тялото, посредникът между горната и долната половина на нашето тяло. Нашата сексуалност е силно свързана с тазовия пояс. В нашето общество и религия областта на гениталиите и сексуалността са табу. Да поставиш табу на толкова важна част от човешкото тяло е равносилно да заклеймиш най-голямата сила за живот на всяко същество. Това ни води и до темата на тази сесия – конфликта между това да контролираш и да се отдадеш. Мястото където се случва контрола е главата на човека, а мястото, където се случва релаксацията и отпускането, “дълбоката релаксация” е тазовият пояс. Необходимо е нито да сме само в котрол, нито в предаване, а да постигнем баланс между двете. “Да не контролираш”, често се бърка с “Да загубиш контрол”, “Да се отдадеш”, често се бърка с “Да се подчиниш, да отстъпиш, да си послушен”.

Изключително важно е да се постигне баланс между тези две сили. Сексуалният акт е израз на чистата наслада от живота – естествен е, защото това е начинът, по който всички ние сме се появили на този свят и няма съмнение, че сексът е много повече от това, което се случва в спалнята ни.

Псохологически, когато говорим за “предаден контрол”, това означава, да контролираме себе си в света, който ни заобикаля и да се предадем на това, което ни се случва.

Да отстояваш себе си

Често страдаме от болки в гръбнака и гърба, чувстваме се вдървени и усещаме скованост в походката ни. Обикновенно това се дължи на напрегнати гръбначни мускули, които възпрепятстват свободното движение на гръбначните прешлени. Псохологически, гръбначният стълб и гърба се отъждествяват с тенценцията ни да се “държим настрана”, “да удряме спирачки”, най – често това е свързано с нашата спонтанност, креативност, независимост, емоционалност.
Колкото повече се опитваме да упражняваме контрол, толкова повече има вероятност тези блокажи в гърбът ни да прераснат в гняв и агресия. Ако и те не успеят да бъдат изразени, преминават най-често в горчивина и депресия, които “отрявят” цялото ни същество.

Да се завърнеш в собствения си център
 
Коремът е емоционалният ни център и много от нашите емоции се зараждат там. Емоциите, които са породени в тази чувствителна област търсят начин да бъдат изразени. Те могат да преминат към таза и краката или да се движат нагоре през дифрагмата, гърдите, да бъдат усилени от сърцето ни и да бъдат изразени чрез ръцете, дланите, устата, лицето, очите. Често, за емоциите се твърди, че са некотролируеми и непредсказуеми и като последица от това, човек може да започне да отрича чувствата и емоциите си, да ограничава начина по който ги изразява. Още малките деца биват учени да контролират начина, по който изразяват емоциите си: “Не трябва да…”, “Недей да правиш това…”, “Не вдигай толкова шум…”.
Голяма част от чувствата, кото изпитваме, се класифицират понякога като безпомощност, неуравновесеност, безпомощност или пък биват смятани за маловажни или опасни.
Коремът – тази толкова мека, чувствителна и незащитена част от нашето тяло може да бъде разглеждана и като център на интуицията ни и е от голямо значение за способността ни да живеем живота си в хармония.
 

Съзнателното ядро – това са вратът, главата и лицето.

По няколко причини вратът ни е изключително интересна част от нашето тяло:
– усещанията, които тръгват от корема, преминават през гърдите и биват трансформирани в звуци
– това е главният канал по който мозъкът комунукира с останалата част на тялото
– поради местоположението си, вратът ни постоянно посредничи между чувства и мисли, импулси и реакции

Малко по-нагоре, гърлото, брадичката и челюстта са отговорни за различни дейности, които изразяват чувствата, емоциите и мислите ни: говор, плач, смях, ухапване, плюене, преглъщане. Всички усещания, които могат да бъдат изразени чрез устата и лицето, могат да бъдат подтиснати, ако контролираме челюстта си.

В главата ни, освен лицето, където се намират повечето от сетивата ни, на сигурно място седи контролният ни център – мозъкът ни. Да, мозъкът ни – едно чудо на майката природа, в днешно време може да се превърне в истинско бреме за съществото ни. Стремежът ни да държим нещата “изкъсо”, да сме рационални, разумни е заместил естествената ни способност да се доверяваме на интуицията си. Лицето е тази част от човешкото тяло, която обикновенно не е прикрита под дрехи и е изложена на показ пред всички. Лицето изпраща много послания, често ако не успеем да разберем нещо в разговора с някого, се опитваме да го отгатнем по лицето му. Всеки от нас си създава свое собствено лице, повече или по-малко съзнателно, в зависимост от ситуацията в която се намираме в момента, чувствата, които изпитваме или които претендираме че изпитваме.

От разделението към целостта

в тези сесии основният фокус е към това, да обединим различните части на тялото, като специално внимание се обръща на следните области:
– долна – горна част на тялото,
– лява – дясна част

Обединението – тялото, като едно цяло.

Всеки от нас понякога е изпитвал това чувство, когато танцуваме, разхождаме се сред природата, когато гледаме звездното небе в топла лятна нощ.
“Обединяване, сливане” е усещане, което в нашия случай може да бъде асоциирано с това да усещаме тялото си като едно органично цяло.