„Всичко, от което бягаш е в главата ти.” Как разбираш това?
Все едно подсъзнанието ти решава нещо, което не е вярно.
Какво е то?
Привиждат ти се неща, които не са верни и ти реално бягаш от тях.
Какво значи да бягаш?
Мислиш си, че ги има в живота и бягаш от тях.
Какви са тези неща?
Страхотии като чудовища. Децата само от това се страхуват. И от паяци, но те са реални.
От какво друго се страхуват децата?
За друго не знам.
А ти от какво се страхуваш?
От нищо.
Какво е нищото? Как си представяш нещо, което е нищо?
Нищото е като черна дупка, тъмнина.
Има ли нещо в нищото?
Май че няма.
Говори ли ти се още?
Не, не ми се говори, е говори ми се, но не сега – сега искам да експериментирам…
Прекрасно е да си сам.
Да си припомниш кога си бил дете.
Да влезеш смело там
И да разгърнеш своето сърце
Забравяш възрастния силен свят
Така материално пребогат
И безнадеждно скучно безвъзвратен…
И само ако детската си снимка видиш
Затвориш ли очи и да забравиш възрастта
Няма никога да се загубиш
По пътя на наивността!
Пристигайки в началото задъхан
Ще вземеш себе си в ръце,
Ще чуваш разума заглъхнал
ще полюлееш вътрешното си дете…
Ще му благодариш, че никога не те оставя
Живее в теб, играе с теб и страда
И носи твоя ярък отпечатък:
Всичко е нищо, просто върви нататък…
