Бягство – разговор с “Детето”

„Всичко, от което бягаш е в главата ти.” Как разбираш това?

Все едно подсъзнанието ти решава нещо, което не е вярно.

Какво е то?

Привиждат ти се неща, които не са верни и ти реално бягаш от тях.

Какво значи да бягаш?

Мислиш си, че ги има в живота и бягаш от тях.

Какви са тези неща?

Страхотии като чудовища. Децата само от това се страхуват. И от паяци, но те са реални.

От какво друго се страхуват децата?

За друго не знам.

А ти от какво се страхуваш?

От нищо.

Какво е нищото? Как си представяш нещо, което е нищо?

Нищото е като черна дупка, тъмнина.

Има ли нещо в нищото?

Май че няма.

Говори ли ти се още?

Не, не ми се говори, е говори ми се, но не сега – сега искам да експериментирам…

 

Прекрасно е да си сам.

Да си припомниш кога си бил дете.

Да влезеш смело там

И да разгърнеш своето сърце

Забравяш възрастния силен свят

Така материално пребогат

И безнадеждно скучно безвъзвратен…

И само ако детската си снимка видиш

Затвориш ли очи и да забравиш възрастта

Няма никога да се загубиш

По пътя на наивността!

Пристигайки в началото задъхан

Ще вземеш себе си в ръце,

Ще чуваш разума заглъхнал

ще полюлееш вътрешното си дете…

Ще му благодариш, че никога не те оставя

Живее в теб, играе с теб и страда

И носи твоя ярък отпечатък:

Всичко е нищо, просто върви нататък…