Балансиращият масаж – осъзнаване чрез допир – седма сесия

В тази сесия на Ребалансинга се работи върху глава, врат и лице

През 1980 г. е създадена система от 10 сесии на специален дълбоко балансиращ масаж, която Ошо – просветен индийски мистик – нарекъл „Ребалансинг”. Оттогава повече от 1200 души са се обучили като ребалансери. В България може би единственият сертифициран такъв терапевт е Петьо Коджабашев. Докосването с любов и умение е есенцията на Ребалансинга.

Седмата сесия се нарича Съзнателното ядро – „Нищо за губене… освен ума.” Работи се върху глава, врат и лице. По няколко причини вратът е изключително интересна част от човешкото „тяло – ум” /разум, съзнание/:

1. Усещанията, които тръгват от корема и гърдите, тук се преобразуват в мисли и думи, т.е. неразвитите емоции се превръщат в понятия и звуци.

2. Докато гръдният кош разширява и увеличава потока на чувствата, функцията на врата е да ги подрежда, пречиства и да ги пренасочва към гърлото и лицето.

3. Вратът е главният канал, по който мозъкът комуникира с останалата част от „тяло – ум” /разум, съзнание/. Като комуникационен контролен център, вратът спомага за енергийните връзки между постъпващите и излизащите съобщения.

Поради структурата и местоположението си, вратът ни постоянно посредничи между чувства и мисли, импулси и реакции. Ако нивото на свързванията и посланията се увеличи прекалено, невромускулната система за обратна връзка не може да го понесе и се претоварва. Честото или хронично претоварване може да доведе до болки във врата или дори до сколиоза на шийните прешлени.

Главата, освен лицето /върху което се изразяват почти всички чувства/, се състои от скалпа и косата, и от мозъка, нашият център за контрол! Мозъкът е едно от най-големите чудеса на планетата, но тъй като се използва неправилно, се е превърнал в голяма тежест за съзнателното човешко съществувание.

Живеем във време, в което се придава огромно значение на контрола. Поради тази причина, най-силната присъда в наши дни е: „Ти си неразумен!”

Един от резултатите от подчиняването на това логическо мислене е, че в определени моменти от живота си сме заместили естествените си чувства на възхита и загадъчност, които сме притежавали като деца, с илюзията, че сме способни да разберем цялото съществуване чрез рационалност.