ЕДНА ТРОХИЧКА ЛЮБОВ
Нещо голямо. Всеки иска нещо повече от нещо голямо. А ще може ли да го обгърне с поглед, ще може ли да вдиша аромата му, ще може ли да го прегърне?
Докъде стига силата ни да носим големите неща? Сила – не, илюзия! Като огромен камък, препречил входа на нещастливата душа. Затворена в пространство от фалшиви истини, тя все още мисли, че в голямото е радостта.
Голяма е земята, голяма е вселената, голяма е неизвестността. На тях е дадено да ни обгръщат, движат, плашат. А за теб – какво?!
Намерих я – трохичката любов – в ръката ти.
Наслада и единение с малките неща…

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви