ХОЛОТРОПНО ДИШАНЕ – ОТЗИВ – СПОДЕЛЕНО

МОЕТО ПОСЛЕДНО ДИШАНЕ
Очаквах го с голямо нетърпение. Липсваше ми усещането. Да няма никаква реалност. Да има само първоначална прозрачна чистота.
Някъде оттам в гърдите ми нахлува енергия, способна да измести грамади от материя. Вибрациите са неудържими, затова аз се предавам. Най-сладкото усещане – да се предадеш. И да се впуснеш.
Днес всичко е различно. Няма картини, няма други форми на живот, няма припознаване. Усещам, че пътувам, но никъде не стигам. В това пътуване тялото ми реагира като заема болезнени геометрични форми. Но изведнъж разбирам, че изобщо не пътувам, че това не са места или пък крайни точки. Изпълва ме едно такова празно осъзнаване – тези места съм аз. Докато се заблуждавам, че пътувам, аз всъщност се преобразявам. Докато усещам, че пристигам, разбирам, че не пристигам в място, а попадам в себе си. Такова себе си, което е разпръснато навсякъде, и същевременно е цялостно. В музиката, в тялото си, в съществото си разчитам постоянно думата „противоречие”. Насилие и любов, пълнота и празнота, разпръснатост и цялостност. Това ме кара да се гърча – тялото ми с движенията си изписва тази дума и знае, че е само опаковка, която ме държи. Задавам си въпроса какво сам аз след като се превръщам във всичко, къде стоя в диапазона на това противоречие? В момента, в който огънят ме изгори и се люлях в околоплодна люлка, когато стрелях с лък и бях искра от виолетово кълбо, тогава отговорът сам дойде. Аз нямам форма, не спазвам време, нямам ум и нямам съдържание. И след като съм толкова далеч от нещото, тогава мога да съм само нищо.
Моето последно дишане ме заведе у дома.

Ники Христова – Велико Търново

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви