СТАНИСЛАВСКИ ИЛИ БРЕХТ – СПОДЕЛЕНО

СТАНИСЛАВСКИ ИЛИ БРЕХТ

 

     Имало два начина да се играе на сцената – по Станиславски и по Брехт. По Станиславски актьорът трябва да се слее с образа на героя си, да се превъплъти изцяло в него, забравяйки себе си. А по Брехт точно обратното – да остане на дистанция и по скоро да имитира чувствата на героя, отколкото истински да ги чувства. Човърка ме въпросът кой е прав – първият или вторият, така или така. Дали да „изгориш“ по Станиславски или да съхраниш центъра си и да имитираш,,горене“ по Брехт. Задавах този въпрос през годините на различни умни хора и те ми отговаряха различно, но все в стил или-или. Споделих терзанията си с Мария. Всички, които я познаваме знаем, че тя има постоянна връзка с „кораба-майка“, така че трябваше да знае отговора. Отговори ми така: „Само, когато интегрираш на 100%Станиславски, можеш да бъдеш по Брехт.“ Просто, ясно и абсолютно неразбираемо. Имам недостатъка да разбирам, но да не схващам нещата, които не са подплатени от личните ми преживявания, така че отговорът на Мария влезе в папка,,чакащи“ да бъдат истински разбрани. 

Аз съм благословена!……………………..  Преди имах някаква идея за това. Подозирах го. Но сега го знам със сигурност………… Връщам се назад и виждам момичето, което бях. Мразех мъжете, макар че не го осъзнавах и гледах света през тях. Бях много, много жена. И само жена. Живеех си в моя свят, изпълнен с женски хаос и не осъществявах никаква връзка с мъжа. Нито с тези отвън, нито с този вътре в мен. Общуването ми с мъжете се обуславяше от външни стимули и, макар че съм глупава се радвам, че не бях чак дотам глупава, че да търся богатство и материални придобивки, защото познавам жени, които са го правили и виждам за каква разруха става въпрос. Аз избирах мъжете по качествата на характера им и единственото, на което държах е да ги уважавам и да им се възхищавам/ вече знам, че и това е без значение/. Но колкото и чудесна да беше връзката аз чувствах една празнина в стомаха, която и най-перфектният мъж не можеше да запълни и накрая реших, че този неясен вътрешен копнеж е незадоволим и неосъществим.

          Моят съпруг беше възможно най-нелогичния избор. Нямахме връзка с обичайното развитие на взаимоотношенията и взехме решение без никакво обмисляне. Радвам се, че и той явно ме позна, защото благодарение на него аз открих, развих и опознах своя вътрешен мъж. Свободна от гъмжилото от хора, които пълнеха дните и нощите ми и от постоянните мъжки домогвания, от които трудно чувах собствените си мисли аз за пръв път забелязах себе си и усетих тишината на парка. От хаотично безгрижие трябваше да премина в структурирано и подредено ежедневие пълно с отговорности. Носех цялата отговорност и трябваше да правя избори и да вземам решения всеки ден. Разбрах и почувствах какво е да си мъж. Имах финансова свобода и не се отчитах пред никого и за нищо. Сега знам, че моят бивш съпруг, който беше много и само мъж трябваше да развие и опознае своята вътрешна жена и всъщност връзката ни беше кармична. Дали той свърши това за себе си не знам. За мен бракът ми беше ползотворен, защото аз участвах на 100%. Имам талант  да бъда пълноценна във всичко, което правя.

          Години наред нямах никакъв интерес към мъже и се чувствах спокойна, доволна и щастлива с подредения живот, който водех. Опитах да имам връзка с мой съученик, но тази празнина в стомаха ми зейна отново и разбрах, че е безсмислено. Тъй като аз имах най-добрите във всяко отношение мъже и сексуалният ми живот винаги е бил повече от задоволителен, знаех че причината за тази дупка е друга.

          Посветените в окултното знание казват, че от 2012 до 2017 година  в пространството се отваря прозорец и през този период Вселената всячески ще подпомага хората да минат през трансформация и да придобият ново съзнание. Аз поне съм го чувала много пъти в различни духовни школи и от различни учители. Един от тях е учителя ми по дишане, който още през 2008 ни разказа как светът е тръгнал от хермафродита, после се е осъществило разделянето на половете, което ецеляло да доведе до абсолютна еманация мъжкото и женското и да ги съхрани по подходящ начин, и накрая идва новото време, в което хората ще станат андрогини.  Хермафродитът е двуполово същество, нито мъж, нито жена. В него и мъжкото и женското са аморфни. Истинските мъже и жени са същества, в които се осъществява и реализира само единия принцип, съответно мъжкия в мъжа и женския в жената. Затова за да имат усещане за цялост те се нуждаят един от друг и любовта им е любов-нужда. Андрогинът е съществото на новото време. Той е 100%-ов мъж или жена, но е реализирал в себе си и другополовия принцип и осъществява връзката между мъжа и жената вътре в себе си. Тук е важно да се разбере, че мъжът андрогин не е женствен и жената андрогин не е мъжкарана. Просто трябва да се схване разликата между женствен и женски и между мъжкарана и мъжки. В тази връзка добре е хората да бъдат наясно с факта, че и травеститът правещ се на жена, и предизвикателната, показваща формите си девойка, тръгнала на лов за богати мъже, реализират в света не женския, а мъжкия принцип, макар че го правят с външните атрибути на женствеността. Жените знаем, че такъв вид активност не е свойствен на женското начало. Хората, които са напреднали в новото знание и имат вече развита интуиция могат да видят в много от днешните тийнейджъри бъдещите андрогини. Те боравят по съвсем различен начин с информацията и от прости ежедневни случки извличат знание и опит, за които на техните родители ще са им нужни драстични и драматични житейски обстоятелства за да се поучат. Техните връзки и взаимоотношения са подаръци, а не уроци.

          И тъй като – както вече казах съм благословена – през 2012 се случи така, че се влюбих. Влюбих се по начин, за който съм чела само в романи и съм гледала по филми. Любовта ми беше към мъж, който ми показа през себе си всички прелести и цялото очарование на истинската женственост. В продължение на 16 години бях живяла дотолкова в структурата на мъжкото, че се бях сраснала с тази роля и бях напълно забравила жената, която бях. Прекалено многото отговорности, липсата на време, преследването на срокове за всичко, всекидневните чисто мъжки решения и избори доведоха до там, че жената ми се беше свила до незабележима топчица и май само външността ми говореше за обратното. Общувайки с този мъж аз разбрах, че искам да си върна моето момиче. Не бях срещала такова изчистено и доведено до съвършенство женско присъствие, скрито в иначе доста мъжествено тяло и визия, което ме наведе на извода, че зад моето привлекателно женско излъчване явно е стоял един доста самоуверен, истински мъж. Нямах избистрена осъзнатост за тези процеси, а по-скоро чрез смътно налучкване се опитвах да намеря в себе си предишното момиче, когато в живота ми се появи мъж, от който ми секна дъха и, който ми подейства като токов удар още преди да се запозная с него. Бях като омагьосана и се смях, пях, любих и забавлявах така, както бях правила в най-бурните си младежки години. Жената бързо и с лекота се появи в тялото ми и доволна от реабилитацията си веднага ме върна в младежкия ми хаос с всичките му женски приумици и прищявки. Живота ми потече отново като в младостта ми, изпълнен с енергия, ентусиазъм и вдъхновение. Постоянно ми беше леко хаотично, отнесено и объркано, но както казваше Мария – „Така е като се живее от сърцето, а не от ума.“ Жената ми се беше завърнала в тялото и знам, този път завинаги. Най-забележителното,  което ми се случи с този мъж е, че празнината в стомаха ми се запълни. Той олицетворяваше всичко, което бих нарекла истински мъж и с него аз се почувствах истинска жена. Тогава не си давах сметка, но сега вече знам, че празнината се запълни, защото аз вече имах в себе си изграден вътрешен мъж, с който можах да припозная мъжа отвън. Можеш да се свържеш и познаеш само нещата, които имат аналог в тялото ти. Посветените знаят, че това е валидно и за болестите. Проблемът на тази връзка беше комуникацията. Един до друг стояха истински мъж и жена, но между тях не протичаше информационен поток.

          И тогава се случи така, че аз отидох на едно пусто и отдалечено място и срещнах мъж, който не се страхуваше да заяви себе си такъв, какъвто е. И разбрах, че хората, които живеят далеч от големите градове губят способността  да бъдат притворни. И този мъж ми показа какво е смелост и какво значи да си фокусиран в себе си и да държиш пред погледа си само своята цел, която заявяваш категорично и недвусмислено и без страх от това каква обратна връзка ще получиш. И макар, че беше достоен за възхищение аз не се усещах привлечена и не го желаех, но с него разбрах какво значи „мъжът да впримчи жената в собственото си предназначение“.  И когато с широко отворени от недоумение очи питах Мария – „Защо бях с него, защо го направих“, озарената Мария ми каза – „Защото не си могла да не застанеш зад истината“. Той ми показа как се прави, как се случва преливането между мъжа и жената и затова може би с него усетих какво значи „мъжът да може да получи жената“. Защото без дори да го искам жената ми течеше към него по един естествен начин, а той улавяше този женски поток, даваше му форма и ми го връщаше като сила и извисяване.И сега знам, че жената не може да се сърди на мъж, който умее да улавя, канализира и реализира нейната автентична женственост, защото такъв мъж е майстор, а пред майстора сваляме шапка. Разбира се, тогава аз не осмислих случващото се, защото отново бях жена, а жените не използват логика и анализ за да се придвижват в живота. По чисто географски причини тази връзка не можеше да прерасне в роман с щастлив край, но аз не страдах, защото жената в мен танцуваше и пееше всеки ден и животът беше много, много по детски женски.

          Мина половин година, когато един ден получих съобщение от мъжа, който запълни празнината в корема ми и аз изпаднах в хаоса на чисто женската чувствителност. Точно като в младостта ми, когато нямах в тялото си мъж, а бях само жена аз започнах да се завихрям и завихрям в буря от емоции, които нямаха нито посока, нито цел и точно като в младостта ми бях на прага да се потопя в деструктивността на неизразените женски емоции…… И тогава се появи моят мъж. Този, който така старателно бях изграждала толкова години. И мъжът взе решение. И то беше решение за действие. И действието беше извършено. И беше честно. И беше канализирана, оформена структура на истинската ми женска същност. И жената се успокои и бурята утихна. Защото мъжът беше направил необходимото тя да разцъфти и да изрази себе си…………………И тогава чудото се случи. Аз реализирах вътре в тялото си сътворението, връзката между мъжа и жената. И почувствах в собственото си тяло движението на енергията между тях. И осъзнах, че всеки женски импулс, уловен, оформен и канализиран от мъжа създава раждане и то е като взрив от енергия.

          И сега разбрах мъдростта на мъдрия живот. Аз трябваше истински да се влюбя в първия, защото иначе никога не бих избрала такъв мъж за мой партньор. Трябваше да ми спира дъха от втория, защото иначе не бих поддържала тези отношения и нямаше да стигна до последните събития. И трябваше да не харесвам третия, защото ако го харесвах и желаех щях да считам, че съм с него заради чувствата си и нямаше да схвана умелия му начин на мъжко водачество.

          И след всичко това аз знам, че съм на пътеката на андрогина. То не е стабилизирано състояние, защото все още не е автоматизиран навик, но все пак съм на пътеката. И знам, че това е нова свобода и тя е свободата на зрелостта. И едновремешният ми, забравен през последните години казус – все пак, в крайна сметка Станиславски или Брехт – сега придоби съвсем друга яснота.

          Изглежда по Станиславски ти си тотален, но и си напълно загубен. Всъщност ти си на сцената, но не си осъзнат за ролята. Защото ти си изчезнал като себе си и си се претворил в ролята. Не само си напуснал дома, но и си забравил за него и си на улицата под слънцето и дъжда, изложен на вятъра и на всички рискове. И в това състояние правиш всичко на живот и смърт и много често се нараняваш. И точно поради нараняването обикновено се отказваш и влизаш в социално-обусловената матрица на готовите шаблони, които ти дават готови формули за това какво да чувстваш и мислиш и как да постъпваш в различните житейски ситуации. И това е връщане в утробно състояние, в състоянието на зърното. Зърното носи потенциал за всичко, но това е само възможност и дори и то не знае какво ще излезе, докато не го види в растеж и опит. И макар да изглежда парадоксално повечето хора живеят именно така. Те са като един фонов шум. Чувстват и мислят чувствата и мислите на телевизионните си фаворити, говорят заради говоренето на други говорещи като тях, движат се и действат като биороботи,  а зърното на личността им остава дълбоко заровено някъде в съществото им и дори и те самите никога не научават за неговото съществуване. Но тъй като мястото, което трябва да бъде заето от личността не може да остане празно и ако нямаш нещо, поне трябва да имитираш, че го имаш, то на мястото на непорасналата личност се развива голяма и влажна сянка, която трябва да бъде удържана и контролирана от също толкова голямо и силно его. И няма нищо лошо нито в сянката, нито в егото. Но май те трябва да служат на личността, а не личността на тях. И това дотук изглежда като да е по Брехт. Но не би могло. Няма как да е толкова опростенческо. Не и когато става въпрос за Брехт. Защото всъщност БрехтнадграждаСтаниславски. Но можеш да го разбереш само, когато си минал през тоталността, през огъня на Станиславски. Когато си имал куража да опитваш пак и пак, и пак. И си следвал само повика на сърцето. И при всяко завръщане у дома си бил безпощадно честен със себе си. И си интегрирал сянката си малко по малко. И си обезсилвал егото си малко по малко. И така си правил възможен растежа на личността. Но за да се случи това трябва да се осмелиш и да напуснеш дома, да излезеш в непредсказуемия свят на Станиславски. Излезеш ли, рано или късно ще стигнеш до Брехт. Преди това изглежда, че си по Брехт, но само прилича на Брехт, всъщност е нищо, само възможност. Осъзнатият, пълноценният живот започва, когато си минал през всички личностни драми по Станиславски и си в надличностните селения на Брехт. Личността е зряла и вече не занимава съзнанието ти с детските си игри – някой те обидил, друг не ти угодил. И разбира се сега пак можеш да бъдеш по Станиславски и да си автентичен. Но то е различно. Различно е заради опита и зрелостта. Сега пак можеш да се нараниш и да се влюбиш, и да се разгневиш истински. Всичко е същото – и чувствата, и проявленията, и резултатите. Отстрани няма разлика. Разликата е в теб. Разликата е, че това е вече твоят избор. И Брехт казва точно това – бъди тотален, но защото ти си го избрал, а не защото живота те е въвлякъл. И тогава чудото се случва. При Станиславски си на сцената, но не знаеш, че си в роля. И то е за да натрупаш опит. Защото само когато си абсолютно беззащитен, раним и уязвим можеш да опознаеш състоянието в цялата му дълбочина. При Брехт вече знаеш и ти избираш да си на 100%, защото си научил правилата. И се потапяш напълно, но понеже си буден и наблюдателен веднага интегрираш опита и го претворяваш в осъзнаване. И може би това е начинът да се обединят. Животът ти да е Брехтовски, а участията ти да са по Станиславски. При Брехт се променя скоростта и се повишава многократно способността да се улавят малките детайли, а всъщност малките детайли носят истинската информация.

          Така се случи, че аз разбрах тези неща по този начин. Моят учител по дишане казваше, че две са силите, които движат човека – любопитството и страха. И когато любопитството работи страхът стои отстрани и си почива. Когато любопитството изчезне, страхът се надига,  побутва те и казва – „Е, какво стана, аз ли вече да те уча“. Убедена съм, че времето в момента е такова, че всеки ще получи своя шанс. И това ще стане най-лесно през взаимоотношенията. Може би с родителите, може би с децата, или с приятелите, или с любовниците.  Нужно е просто да не страните от участие, да се осмелите, любопитството ви да бъде по-голямо от страха и от гордостта, и от егото, и дори от комплексите ви. Защото наученото от книги, семинари и практики е чудесно, но няма тежестта на преживения и осмислен опит. Но дори и да не се осмелите, трябва да знаете, че душата пак се движи по пътя, който сама е избрала – с вас или без вас. Просто, ако не участвате, съзнанието ви ще мине спящо през процеса.

          Ние идваме във вече създадена матрица, в която сме сътворци. Не можем да изберем да участваме или не – наличността ни в системата вече е участие. Но можем да изберем как да участваме. И изборът не е Станиславски или Брехт. Само така изглежда. Изборът е със сърце или без сърце. Ако участваме без сърце животът постоянно ще ни вкарва в ситуации, които да предизвикват нашето сърце. И това са ситуациите, в които страхът ни побутва. Ако участваме със сърце ще трябва да опознаем Станиславски. Да забравим кои сме и откъде сме и да играем на живот и смърт. Когато стигнем до Брехт пак ще играем така – на живот и смърт. Но това вече ще е наш избор, наше решение. Ще помним кои сме и ще знаем, че нищо не е на живот и смърт, но ще го играем така сякаш е на живот и смърт. Пътят към Брехт минава през Станиславски и се състои в достигане на осъзнато, интелигентно, изпълнено с уважение взаимодействие между мъжа и жената вътре в нас.

          ТАКА ЧЕ: Станиславски или Брехт? Хаос или структура? У дома или на улицата?В центъра или в периферията? А защо не и двете? АЗ ГИ ИСКАМ И ДВЕТЕ!

 

 

Росица Тончева

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви