СПОДЕЛЕНО СЛЕД СЕСИЯ ПО ХОЛОТРОПНО ДИШАНЕ

КИБРИТЕНАТА КЛЕЧКА

 

          Хората са отпуснали телата си на пода. Разгръщат дробовете си, разтварят умовете си, посрещат душата си.

          Музиката завзема пространството извън телата, изтласквайки въздуха навътре в тях.

          Усещам това начало с всичките си сетива и знам какво ми предстои – да бъда пропусклива за чуждите емоции и да се отдам.

Аз съм до тях – поемам различните им образи и трансформации.

Пред мен препуска гневен конник, готов за бой. Обидата му към света е непоносима и за самия него.

До мен лежи отвореност и доброта. Прегърнах я, поплаках с нея.

А после виждам безбрежен пътешественик, отправил се много надалеч.

Премествам се и се оказвам до истинската мъдрост, която се постига само с болка и тъга.

Пред очите ми сега се лее цветна красота в телесен танц.

Завършвам обиколката си и усещам всеобхватната и непрекъсната промяна на света в едно необикновено дишане, което ту замираше в тотален тъмно син покой, ту се възвисяваше за нов живот.

Погледнах към ръцете си и видях, че държа кибритена клечка. Тя лумна пред очите ми в гневно лилаво, небесна синева, прозрачно бяло, земно зелено, оранжево щастливо и тъмно синя дълбина. Човекът в мен почувства сила.

         

          P.S.Водена от силната потребност да споделя, исках да разкажа преживяването си в ролята на ситер в тази сесия по холотропно дишане.

          Какво е да си в тази роля? Отстрани изглежда сякаш просто си седиш, сякаш просто си почиваш, сякаш просто наблюдаваш. Може би понякога е и така. Но за мен това е най-изпълващото преживяване, получено от други хора по най-естествения начин – безусловно, без уговорки, без даване и вземане. Да съпреживяваш – да те боли и да се радваш, да се учудваш и да си смирен едновременно със другия. Да си неговото огледало, в което виждаш собственото отражение. Да си ръка и да я търсиш. Да дадеш пространство – да се приближиш, когато те поискат, и да си тръгнеш, когато това се промени. Това е трудно постижимо в реалността, в която шестват възрастните умове. Затова съм благодарна, че в този неповторим момент, аз мога да съм чиста, празна и необременена както някога.

 

Ники

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви