СПОДЕЛЕНО – СЛЕД СЕСИЯ ПО ХОЛОТРОПНО ДИШАНЕ

Вече не знам какво да кажа за себе си. Като че ли всичко е ясно. Обичам дишането си, и то е това, което съм. Изстрелва ме и ме завръща, изгубва ме и ме намира, разпада ме и ме съставя, задава ми въпроси и ми отговаря, разтърсва ме и ме успокоява, изгражда ме и ме разрушава, приема ме и ме отхвърля… Винаги знае от какво имам нужда, и винаги ме изумява!
Какво знае, какво иска да ми каже с това пътуване към най-неизвестното? Защо ми беше да преживея умиране и да се върна толкова рязко сякаш съм противоположност на абстракция и реалност? Събудих се и бях разтърсена и прояснена, с изчистено съзнание, като че ли знам всички отговори, а не мога да ги извадя от дълбините на прозрението си. Не мога да ги изговоря, а силно ги усещам. Какво ми беше нужно, за да разбера? Единствено самата аз – съвкупност, преливаща се през зенита и надира.
Рея се и се завръщам рязко – потребност да се върна към действителността. Пристигам безразсъдно там, където не е нито място, нито пространство, нито празнота – за да изследвам колко още трудно може да ми стане. Стоя си потопена за части от времето отвъд – и след трудността да се родя, усещам облекчителен инсайт – да пусна старото, „неживото” да го изхвърля. По пътя наобратно ръката ми държи метафора – докосването до смъртта – послание за значението на любовта в личното ми измерение. Завръщам се, и вече знам, че съм и цяло, и детайл, че съм и вътре, и съм вън, че съм над всичко.
Отвореното ми съзнание поднася отговора – чрез дишане творя, горя, намирам се в пресечна точка, а днес дори съм безгранична!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви