Споделено от Олга Поварницина С А Щ След сесия по ХОЛОТРОПНО ДИШАНЕ

МОЯТА ЛЮБОВ.
Най-важното в живота – това е любовта.
Аз я предадох и едва не умрях. Откакто се помня – винаги съм била влюбена. От възрастта, в която започнах да се осъзнавам – винаги съм била влюбена в някого. Още в детската градина имах чувства, които тогава не съм осъзнавала. Това бяха чувства, които много приличаха на любов. Обичах приятелките си, но избирах една от тях, а не всички. Ревнувах. Радвах се на срещите, мъчех се, когато дълго не се виждахме, страдах, когато отношенията приключваха.
Сега мога да кажа, че обичах театралния кръжок, в който винаги бях главната героиня, музиката, която обичах да запявам или да бъда солистка. И това също беше любов. Това беше състояние, в което всичко беше леко и радостно. Всичко ти се отдава и получава, по-добре отколкото предполагаш.
Но преди три години аз се отказах от любовта. Предадоха ме. Измяна. Развод.
Казах си, че любовта ми носи толкова много болка, че повече не я искам. Предадох я. Не можах да я убия, но я затворих в клетка. И когато нещо ми напомнеше за нейното съществуване, аз цинично говорех, че не искам да слушам за това – нито в песните, нито във филмите, нито в чуждите истории. Беше ми болно…
Но моята любов продължаваше да живее в мен, само че кротуваше тихо и се смаляваше като мишка. Но беше жива.
Живеех без нейната светлина, аромат, хармония, възторг и радост. Всичко стана безцветно, безвкусно, безинтересно. Мислех, че мога да се справя и без нея. Но аз просто функционирах, не живеех.
По време на сесията по холотропно дишане, в състояние на дълбоко самоосъзнаване, направих откритие за себе си – не ми е нужен някой, когото да обичам. Любовта – това не е някой, любовта е състояние. И за да обичаш, достатъчно е просто да си жив. Всичко, което правиш – гледаш, слушаш, усещаш – всичко може да бъде изпълнено с любов. И тогава светът се променя. Аз съм отговорна за това как възприемам живота – мога да съм равнодушна и хладнокръвна. А мога да гледам на него с възторг и опиянение – както, когато обичаш. Защото не ми е необходимо да моля някого за малко любов… Аз имам предостатъчно от нея. Защото тя е в мен. Тя е с мен – моята любов – голяма, силна.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви