СПОДЕЛЕНО – ОТЗИВ

ЗАЩО НА МЕН

Всички неща, които написах в този дневник и които бяха само мимолетни проблясъци, незакотвени в битието сега ще трябва да ги преживея. Да обичам без да се опитвам да обвържа. Да съм благодарна за всеки миг без очаквания. Да дам контрола на живота. Да приемам всички чувства без съпротива. Но как мога да приема тази душевна болка без съпротива?…..Може би като приема любовта без съпротива. Защото само любовта може да приеме болката, гнева, страха без да поставя условия!……И отново трябва да уча. Да уча урока за любовта към себе си. Да създам нервни връзки и да изградя навици. Защото няма как да имам любов и да приемам, ако нямам любов към себе си.
И защо трябва да е толкова трудно?
Общувам и виждам, че хората трудно понасят любовта. Тя осветява всички тези неща в тях, които се опитват да скрият от себе си и ги хвърля в страх и паника…….И аз трудно понасям любовта. Трябва ми висока вибрация за да имам резонанс. Само болката ми дава тази висока вибрация и така чрез нея усещам и любовта. Сега виждам защо на повечето хора не им се получава. Защото стопират, блокират, гълтат болката. Ако не се съпротивляват и приемат болката ще си качат вибрацията и ще почувстват и любовта.
Да бъдеш приет безусловно. Колко непоносимо е това за мнозина.
Може би куража е най-ценното човешко качество. Всичко друго, дори да е патетично аргументирано или облечено в сълзлив драматизъм е просто начин да не вървиш напред и да не променяш статуквото.
………………………………………………………………………………
Той е голямо предизвикателство, аз съм голямо предизвикателство, но може би светя с отразена светлина.

Росица Тончева  – София

 

 

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви