Сесията по Холотропно дишане – моето галактическо пътешествие

20150426_171609

Здравейте, казвам се Мария Борисова и вече два пъти участвам в сесии по Холотропно дишане, водени от Петьо Коджабашев и асистентката му Ники Христова.

Първият път отидох от любопитство, но след това разбрах, че тези сесии ми дават нещо много ценно – намирам частички от своята същност, за които изобщо не съм подозирала, че съществуват. Така, „сглобявайки пъзела” на моята душевност, се разширявам и се стремя към цялостност. Осъзнах, че във всеки от нас има неподозирани черти, блокиращи модели, ограничаващи вярвания, които правят точно това – пречат ни да се разгърнем, да се освободим от напрежението, недоверието, недоволството, страховете…

Хубавото в тези сесии е, че преживяваш собствените си блокажи, а не толкова ги виждаш и осъзнаваш. Ти участваш като главно действащо лице във филма, който подсъзнанието ти „прожектира”, докато си в „другата реалност” по време на сесията. Понякога преживяванията и „ролите” не са приятни, но помагат да осъзнаеш и да намериш отговора на нещата, които те тормозят в момента.

И какво от това, ще попитате, навярно?

Нищо особено, само дето осъзнавайки, виждайки модела, ограничението, вярването си, отнемам от силата му. То спира да ме тормози, да ми слага спирачки. И онзи гласец, който мнозина от нас чуват честичко да казва: „Това не е за теб”, „Ти няма да се справиш”, „Това правилно ли е”… и т.н., постепенно спира да се обажда и да трови съзнанието ми, да убива желанието и порива ми в даден момент да бъда някъде или да направя нещо.

Защо за мен Холотропното дишане е като галактическо пътешествие? Така си го нарекох, тъй като и двата пъти се „видях” и почувствах реално в различни „роли”. Бях индианка-лечителка, бях войн, който безжалостно и доста обиграно убива, бях монах в индийски манастир, бях африканка, която сластно танцува, бях невръстна благородничка, насила омъжена за оял се чичка…

Има още. Не знам дали всички тези изживявания са част от мои минали прераждания, Петьо казва, че това не е толкова важно. По-важното и според мен е, че вътрешният ни Аз е успял да „надвика” говорилнята на съзнанието и ума, да се промъкне като крадец и да ми даде сламките, за които да се хвана и да намеря отговорите, които търся в момента, всъщност от години.

Това е целта и на всички медитации и духовни практики – да се отпуснеш, да почувстваш същността си и да се свържеш с нея. Опитвала съм. Но с Холотропното дишане процесът се случва много по-лесно, неусетно, без усилия и е пълен с емоции и преживявания.

За мен това е много – затова до нови срещи, Петьо и Ники!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви