ПРОЗРЕНИЯ

Аз прозирам. „Про – зрение” – „за зрение” – за това, което виждаме. А какво ли виждаме? Естествено, че това което „прозира” от другата страна. Странно нещо са интровертите – гледат към себе си, а отразяват другото. Ако премахнем първите две букви – остава „оз/а/рение”. А излишното червено „а” е „Аз”. И какво, излиза, че „аз” съм в прозрението. Да, прозрението означава, че разбрах някои неща. Но ако не сме разбрали нищо за себе си, постоянно си задаваме въпроса „Къде си загубих „Аза”? Where is the “I”? Звучи като “eye”. Едно голямо въпросително око, което пита: Какъв е замисълът? Няма замисъл. Има вътрешен наблюдател, който вибрира в нас, и ако не го виждаме с лупата на разума си, значи, че трябва да намалим резолюцията. Да сме малки, толкова малки, колкото може да бъде само осъзнаването на себе си. Ето, че вече е по-лесно – знам кой съм! Защото всичко се случва „око”ло мен.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви