ПРАЗНОТО

Какво е празното? Много странно място. Като попаднах там първо видях, че няма нищо, че е сиво и безцветно и, че някой ме наблюдава. Погледнах наблюдаващото ме и видях, че е досущ като мен. Постепенно осъзнах, че не е просто досущ като мен, а съм самата аз т.е. наблюдавах себе си. Но тъй като аз нямах нито форма, нито органи, дори не бях нещо като цвят или звук, или вибрация, или нещо друго то аз наблюдавах нищото, което всъщност бях аз. От позицията на себе си – нищо наблюдавах себе си – нищо.

После започнах да се оглеждам и видях, че това празно пространство е безкрайно, няма някакво начало и край, няма отправна точка, с която да се съпоставиш, няма долу и горе, дясно и ляво. После започнах да се движа, но усетих, че колкото и да се движа стоя на едно място, защото където и да отидех се озовавах все в едно и също празно и сиво нищо. Или с други думи осъзнах, че аз изпълвам цялото това пространство и всяка точка от него съм аз. Докато в началото смятах, че го наблюдавам и, че съм частица от него, сега при придвижването разбрах, че не съм част, а цялото то. Така разбрах и че няма време, защото няма движение т.е. има, но всяко движение е като стоене на едно място, тъй като където и да отидех бях все в себе си…

Безформие, безпространствие, безвремие. Мога да опиша вътрешното си състояние така: усещане за безгранична сила и за тотална свобода и чувство на пълна безметежност. На Земята няма такива усещания. На Земята дори, когато се чувстваш силен в това има напрежение, кагато се чувстваш свободен усещаш ограниченията, когато се чувстваш безметежно в това има очакване за край.

Понеже няма време всичко, което исках да видя, чуя и науча го виждах, чувах и научавах в мига, в който си го представех. И това ставаше като просто се озовавах на мястото и във времето за това научаване под формата на въздух. Във въздуха, който е нищо и аз, която съм целия въздух и също нищо. Дали ще е вярно ако кажа, че цялото минало и цялото бъдеще и наблюдаващото събитията и създалото тези събития постоянно влизат в нас със въздуха, който дишаме.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви