Навлизайки в себе си, откриваш същността си и свободата да бъдеш какъвто ти харесва

Споделено от Тинна Боева:

Навлизайки в себе си, откриваш същността си и свободата да бъдеш какъвто ти харесва

 Tinna

 

Семинари, обучения, практики… – изборът е голям, но правилните решения в тази посока са малко. По какво си личат ли? По усещането, че след като сме участвали в някоя групова практика или семинар, сме „олекнали”, вярваме си и се харесваме повече, или напротив – достигнали сме до разтърсващи прозрения за себе си, които иначе щяха да останат потулени в най-тъмните кътчета на душата ни, невидими за нас.

Ето разказа от първо лице на Тинна Боева, участник в семинара „ТАНТРА – ДУХОВНОСТ, ПЪТ КЪМ СЕБЕ СИ И ЛЮБОВТА”, който се проведе наскоро в с. Баня от сертифицирания терапевт по холотропно дишане, ребалансинг и Аюрведа-йога масаж Петьо Коджабашев.

 

„Два дни с Петьо, Ники, Валя… и група от хора, търсещи, дръзващи, провокиращи себе си, смели. Уют и хармония сред непознати. Тантра практики, йога, медитация, масаж, импровизации, споделяне, задъхване, трудност, смелост… приемане, отдаване, свобода да бъдеш такъв, какъвто ти харесва. Задръжки, освобождаване, простор. Усещането за свързване с другите, със себе си…, с творчеството… Творчеството е отговорът. Навлизайки в себе си, откриваме пътя на твореца, същностите си, които са различни от личностите ни.

Атмосфера, в която си достатъчно сигурен и свободен да си позволиш да погледнеш навътре и отвъд. И да се насладиш на преживяното. Да споделиш. Да усещаш живота такъв, какъвто е. Сред природата. Сред живостта.

Не анализирах този път преживяното, въпреки че умът ми е аналитичен и затормозяваш…, и често ми пречи. Оставих се на усещанията и резултатите от тях… Чувствам се по-лека, по-свободна, по-жизнена, по-сензитивна, по-творческа… След семинара спонтанно се появиха думи, които някак си записах така:

Когато откри моя свят,

тъй непознат и далечен,

все още не знаеше

какво се крие в него.

Когато всеки ден,

бавно и трудно надникваше отвъд,

откри болката, ревността, тъгата,

отминалото време, носталгията,

непознатото и недокоснатото в себе си.

Бягаше, връщаше се, бореше се,

плачеше, объркваше посоките, скриваше се.

Една сутрин внезапно откри

изгрева по стените на стаята си.

Пустотата беше превзела света,

който изследваше.

Сега вече имаше твърде много време

и твърде много място.

За всичко.

Петьо, Валя, Ники, благодаря ви за това, че сте такива, каквито сте и затова, че бяхме заедно. До нови срещи!”

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви