МОЕТО МИЛО ВЪТРЕШНО ДЕТЕ

Мило мое дете, къде си?! Не мога да те докосна!

Не знам дали някога съм била дете. Така и сега не мога да се свържа с детето си, за което плача всеки ден, без дори да осъзнавам. То е до мен и ми казва, че ме обича, а аз не мога да го усетя. Страх ме е, че по този начин никога няма да си спомня дали съм била дете.

Случи ми се нещо…

Когато подреждахме постелките бях спокойна и без никакви очаквания. Просто едно хубаво дишане, на което ще съм щастлива, че съпреживявам с живи същества. Музиката ме увлече и влязох в процеса дълбоко. Стоях до хората, гледах ги, радвах им се, прегръщах ги мислено, плачех заедно с тях.

Отново и отново преживявах това усещане – да си до някого и да си в него едновременно, да се вчувстваш така силно, че да се слееш. Подавам вода, поддържайки главата й, подкрепям я да стане, нагласям й възглавничката, танцувам с нея, или просто пускам сълзи, когато тя не е готова да си позволи…

В мен има нещо много мощно, което ме кара да се разпадам. Разпаднах се когато тя започна да прекрачва границата. Преди това не можеше да изкрещи, не можеше да получи облекчение. Но после я прекрачи – изригване като вулкан! Рев от болка и страдание, безкрайна пустота и много силен глас. Държах ръката й, тя се раздираше, а аз просто съжалих, че не съм на нейно място. Да мога да крещя така, да мога да се изразя така, да мога да премина границата и да викам, колко ме боли! В този момент като че ли без да усетя се отделих от себе си и легнах в тялото й, за да усетя всичко. Това не беше вече нейна болка, а само моя!

Къде си мое мило дете? Тогава те видях, стоиш си вкъщи без мен, както някога седях и аз. И знаеш, че те обичам, и никога не ми се сърдиш, и винаги ме чакаш, и знаеш, че аз съм твоята майка. И аз знам, че съм твоята майка, но не знам кое е детето, което се е превърнало точно в тази майка, не знам кое е детето, загубила съм го, а толкова силно искам да прегърна точно това дете, от което нямам представа как е произлязла точно тази майка!!!

Не е вярно, че не усещам теб, аз просто не усещам себе си.

 P.S. След тази сесия по холотропно дишане получих пълноценното усещане какво е да си ситер. Това не е просто да си седиш до някого. Аз бях някого, бях страдащия човек до мен, преминах мъките му, почувствах образите му, усетих облекчението му. Преминавайки през чуждия процес, аз влязох в своя собствен. Порази ме бумеранг, който идваше от нещо извън нас – дишащия и съпътстващия. Като че ли някой го е хвърлил от друго измерение, а той се връща в нас чрез самите нас. Поразително усещане за всеобхватност! Аз съм това, което е другият и не съм това, което е той, а другият е това, което съм аз и не е това, което съм.

Това е другата страна на дишането. Без да изпълвам клетките си с кислород, без да изменям състоянието на съзнанието си, поемам „издишания въздух” като мое лично преживяване.

Ники Христова – Велико Търново

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви