“Кога ще пристигнем”

Далече – хубаво е.
Близо – защита.
Маската е дете на Руслото – безотговорен баща, който, обучен от притеснението на своя баща, е станал инертен, и не може да се бори.
Маската, също така е дете и на Притвореността, която така е попила безличието на своята майка, че няма никакви изходни точки, през които да се пусне.
Станали сме такива, защото сме едни огромни думи, които нямат пространство за изговаряне. Все гоним нещо, все нещо не ни достига. Все разчистваме някого, за да поемем дъх. Все се заблуждаваме, че непременно трябва да има смисъл.
А за да ни е широко, и за да не ни пречи така нареченото от някого измислено „пространство”, просто нека се върнем към своята „tabula raza”. Всъщност връщането към нея е невъзможно. Затова нека да порисуваме върху бялата си дъска. И малко да се „замърсим”, защото както е казал Космосът – не бива да се съпротивляваме, а Енергията настоява – носи се!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви