Интересен случай: Понякога имаме нужда от малко подкрепа, за да продължим напред

20150607_110151

 

Уважаеми приятели и посетители на сайта ми, ще започна да описвам интересни случаи от практиката си, свързана със сесии по холотропно дишане и сесиите по ребалансинг – балансиращ тялото, ума и съзнанието масаж. Споделям с вас тези случаи, за да добиете по-ясна представа за това какво представляват тези практики и как действат в реални житейски ситуации, конфликти и проблеми.

На последната сесия по холотропно дишане в София имаше интересен случай на жена, която след края на практиката сподели, че й е трудно да диша и има сърцебиене. Аз дори нямах идея как да постъпя с нея, но знаех, че не бива да я пускам да си тръгне по този начин. Не е добра идея човек да си тръгне след сесия с тези усещания в себе си и да се чуди какво става с него и защо не се чувства добре.

Затова й предложих да легне, да се съсредоточи и да разбере къде в тялото си усеща неразположение или болка. Повечето хора обикновено живеят в главите си, а не с усещанията и тялото си, затова за нея беше доста трудно да ми каже къде точно усеща блокаж. Разбрах, че няма да мога да й помогна по този начин. Затова я помолих да легне по корем, започнах да натискам и масажирам различни точки по гърба й, за да може да се свърже с тялото си.

Тя ми разказа доста неща за детството си, за това как от 16-годишна е излязла от къщи и е тръгнала да се справя сама с живота – така продължавала и до днес. Била доста успешна, но понеже много години се е борила да бъде такава, да създаде кариера, за да има всичко, което е искала, да отгледа дъщеря си, която е на 16 г. в момента, се е изчерпала. Жената сподели, че в момента няма сили повече да се справя с живота си по този начин, че е грохнала физически и се чувства безсилна.

Тогава ми хрумна, че човек понякога има крещяща нужда да бъде подкрепен, някой да му каже, че всичко е наред, че просто трябва да се отпусне и да си позволи да се довери. Казах й да седне на колене, застанах зад нея и я помолих да се отпусне на ръцете ми – да почувства топлината им и опората, която й дават в този момент. Подкрепяйки я с ръцете си по този начин, й дадох възможност да разбере, че наистина би могла да се довери, би могла да потърси подкрепа, да не се опитва сама да се бори с всичко. Това й даде възможност да се свърже със силата, която е в нея, за да може да се изправи на крака и да върви през живота такъв, какъвто е. Винаги можем да намерим силата в себе си като се обърнем към тялото си. Всеки от нас има нужда от подкрепа понякога, когато се чувства изтощен, когато е рухнал физически и психически.

По-късно вечерта и на следващия ден тя ми се обади по телефона, за да ми благодари, че се чувства много добре, че е уверена в това, че ще успее да се справи с предизвикателствата, които й предстояха в живота. Тя разбра, че има силата да тръгне към това, което й се предлага, и да успее да се справи с моментната ситуация, защото беше подкрепена от някого, независимо кой е той. Понякога имаме нужда точно от това – от едно докосване, от нещо малко, което да ни вдигне на крака.

Щастлив съм, че успях да й помогна!

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

  • Скорошни публикации

  • Скорошни коментари

    • Архиви