Един брахман вървял към дома си, носейки на плещите си козле, което бил купил за жертвоприношение. По пътя бил забелязан от мошеници, които се наговорили помежду си да му отнемат козлето с хитрост. Избързали напред и тръгнали срещу брамина така, че той да срещне първо един от тях, после двама, а накрая трима. Този от мошениците, който вървял пръв се обърнал към брамина с думите: -Несъмнено, благочестиви, това куче обладава големи достойнства, щом го носиш на раменете си. Вероятно отлично гони зверовете!И казвайки това, продължил нататък.
"Какво говори този негодник? - помислил си браминът. - Да нося куче на раменете си? Сигурно недовижда."След малко срещнал следващите двама, които попитали:-Що за съмнително дело си замислил, брахман? Носиш свещения знак на челото си, а на раменете си куче! Пфу! Сигурно добре ловува зайци!И продължили нататък.
Тогава брахманът вече се усъмнил в себе си. Смъкнал козлето на земята, огледал го внимателно, опипал ушите, рогата и опашката му. "Ама че глупаци! - свил рамене той. - Взеха козлето за куче." Качил го отново на раменете си и продължил нататък. И тук срещнал останалите трима, които възкликнали: -Внимавай! Не ни докосвай! Премини встрани! -Но защо? -Защото само на знаци си чист ти, брахман, а в действителност се вижда, че си ловец, щом ходиш с куче! Казали и продължили нататък."Но какво е това? - помислил си браминът. - Щом толкова хора говорят едно и също, значи е истина. Но толкова обрати се случват в живота. Ами ако това е зъл дух в образа на куче? А ако изведнъж се върне в собствения си облик?" И обладан от силен страх той хвърлил козлето на земята и го ударил на бяг, да не би да му се наложи да върши изкупителен обред. А мошениците изяли козлето.
