Разказват, че падишах Акбар веднъж, след като дълго се занимавал с държавни дела, решил да се отпусне и позабавлява. Разговорил се с придворните. Един казал едно, друг - друго. Изведнъж в паметта на владетеля изплували стиховете на древен поет:Кой не може да бъде мъж на жената? Кое не може да изгори в жарък пламък? Никога да не изчезне в дълбините на морето? Кое, кажи, не е подвластно на времето?
Попитал падишахът придворните за отговорите на тези въпроси, но нито един не съумял да отговори. Тогава изпратил да извикат Бирбал, който лесно се справял с такива загадки. Когато пристигнал, падишахът му прочел стиховете и той веднага отвърнал:
Синът не може да бъде мъж на майка си. Вярата не изгаря в пламъка. Славата не може да се скрие в дълбините на морето, а името не се изтрива от времето.
Падишахът останал много доволен от мъдрия отговор и го наградил богато. "Забавни разкази за великомъдрия и хитроумен Бирбал, главен съветник на индийския падишах Акбар"
