В четвърта сесия на Ребалансинга се работи върху вътрешната страна на краката и таза

През 1980 г. е създадена система от 10 сесии на специален дълбоко балансиращ масаж, която Ошо – просветен индийски мистик – нарекъл „Ребалансинг”. Оттогава повече от 1200 души са се обучили като ребалансери. В България може би единственият сертифициран такъв терапевт е Петьо Коджабашев.

Ребалансингът работи чрез уникално съчетаване на индивидуалния телесен анализ, дълбоко тъканна работа и общо освобождаващи техники. Когато тялото се омекоти и отпусне мускулната втвърденост, енергията е освободена, заедно с нея и старите емоционални и задържани модели, както и поведения. Докосването с любов и умение е есенцията на Ребалансинга.
В четвърта сесия на Балансиращия масаж, която се нарича „Изследване на сексуалността”, се работи върху вътрешната страна на краката и таза.
От структурна гледна точка тазът е основата за горната част на тялото, върху която то си почива. Тазът е свързващата част между долната и горната част на тялото.
Необходимо е тазът да функционира здраво и гъвкаво, за да протича леко осъзнаването на тялото. Основният въпрос, свързан с таза, е нашата сексуалност. За съжаление, нашето общество и религията налагат тежко табу на гениталиите и сексуалното изразяване. Табуто върху секса не е нищо друго освен социална система за контрол върху всеки човек, резултатът е сексуално подтисната личност, която не се радва на живота, чувства се зависима и поради тази причина лесно контролирана. Мястото на центъра на контрола при човека е главата (Сесия 7).
„Да контролираш” означава да изпитваш напрежение и да се вкопчваш в хора и неща. Мястото на отдаването е тазът – „Да се предадеш”, което означава да пуснеш и дълбоко да релаксираш.
Целта не е нито пълен контрол, нито пълно отдаване, а баланс между двете. Да се освобождаваш и да пускаш е много сложен процес за голяма част от хората. От психологична гледна точка „предаден контрол” означава: да се контролираме в света, който ни заобикаля и да се предаваме на всичко, което ни се случва в живота.
Болката в таза обикновено означава страх от несигурността и жизнеността.

„Сексът е дълбоко свързан с това да се предадеш. Ако сте се потопили дълбоко в секса, ще бъдете повече способни да се предавате, защото ще сте познали истинското удоволствие от отдаването, ще сте познали блаженството като отражение на предаването, на което сте се доверили.”
Ошо – „Виджяна Бхайрава Тантра”/ том 1

 
Уважаеми приятели, създадохме специална интернет-страница, за да може всеки от участниците в сесиите по Холотропно дишане да сподели преживяното, стига да има желание за това. Сесиите се водят от мен – Петьо Коджабашев – сертифициран водещ и ребалансинг-терапевт и асистентката ми Ники Христова в различни градове. За всеки участник в тези сесии преживяването и емоциите са различни. Предлагаме ви разказа на един от участниците в поредната сесия по Холотропно дишане.

„Не видях много неща, имах физически усещания основно, изтръпване, ходих до тоалетната много пъти по време на сесията, като че ли нещо се изчистваше от тялото ми, изтичаше…
Това, което виждах през цялото време, е нещо, от което искам да се освободя – неща от миналото, свързани с детството ми. През цялото време виждах очите на баща ми, казвах му: „Прощавам ти и ти ми прости, искам да си отидеш”.
Почти през цялото време повтарях все това. Появи се картина на някакви точки, все едно беше сито със светлината на нощно небе, но не бяха звезди, действаше ми много успокояващо.
Сега, след края на сесията, физически съм много добре, усещам тъга, изненадах се, че не можех да контролирам тялото си – сълзи течаха, ходих до тоалетна, но сякаш бях само наблюдател на всичко това. След като се смени музиката и стана по-бавна и релаксираща, тя сякаш ми помагаше да излязат тези неща от мен, да се освободя.”

 

Уважаеми приятели, създадохме специална интернет-страница, за да може всеки от участниците в сесиите по Холотропно дишане да сподели преживяното, стига да има желание за това. Сесиите се водят от мен – Петьо Коджабашев – сертифициран водещ и ребалансинг-терапевт и асистентката ми Ники Христова в различни градове. За всеки участник в тези сесии преживяването и емоциите са различни. Предлагаме ви разказа на жена, участвала в поредната сесия по Холотропно дишане. Не изписваме името й, тъй като нямаме нейното съгласие за това.

„Както винаги имах силни преживявания, давих се и до момента, в който водещият Петьо дойде и ме подкрепи да стана, аз просто бях задушена. Не можех да дишам, нямах възможност да си поема въздух и това, което излезе от мен като слюнка или не знам какво, бях изумена, беше с вкуса на морето. Аз съм се давила някога в морето, изумена съм как може моята слюнка да има вкус на море. Когато Петьо ме подкрепи, аз преживях отново как тогава ме спасиха. Другото, което беше много силно за мен, е, че сякаш бях умряла, тялото ми беше синьо, имаше много лед, много сняг.
Също така видях двама души, скупчени над мен, а в корема ми имаше дупка. През цялото време чувах гласовете на тези хора, че съм жива, но виждах тялото си как е посиняло. Завиваха ме с някакви кожи, слагаха билки в корема ми, видях се в един тунел и си помислих, че наистина съм умряла… Видях много красиви неща там и така осъзнах, че всъщност те са ме спасили.
След това се видях в джунглата, този път бях с лъвове – невероятно усещане, разглеждах им лапите, ноктите, играех си с тях. Имаше много емоции, много любов, разбрах колко е важна връзката ни с природата, с животните и всичко, което е около нас.”

 

 

 
В трета сесия на Ребалансинга се работи върху рамо и тазов пояс

В средата на 70-те години на 20-ти век около Ошо – просветен индийски мистик – се формира общество от търсещи духовното от целия свят. Много терапевти и работещи с тялото от различни среди и практики се оказали вдъхновени от неговото учение.
Така през 1980 г. била създадена система от 10 сесии на специален дълбоко балансиращ масаж, която Ошо нарекъл „Ребалансинг”. Оттогава повече от 1200 са се обучили като ребалансери. В България може би единственият сертифициран такъв терапевт е Петьо Коджабашев.

Ребалансингът освобождава мускулни и физиологични блокажи (задържани модели) и води до по-координирана хармония между тяло, ум и сърце. Ребалансингът ви помага да бъдете осъзнати по отношение на вашите собствени поведения. Показва ви кои са вашите натрупани защити и модели, създаващи напрежение.
Третата сесия се нарича „ДОСТИГАНЕ” – „Да се научим да се свързваме” – работи се върху рамо и тазов пояс.
Анатомично и физиологично раменете са здраво свързани с гръдния кош /торакса/. Те действат като медиатори между емоционалните сили, извиращи от тялото и изразителната енергия на ръцете и дланите.
Раменете участват в почти всички движения на тялото и могат да се приемат като „термометър” за нивото на усилията, които използва вашето тяло, докато извършва каквито и да било движения.
Например, ако чувствате, че всичко, което правите, за вас представлява голямо усилие, изпълнено със стрес и упорита работа, това ще проличи в изпънатите и напрегнатите ви рамене. Освен това, раменете служат и за предпазване на главата и врата.
Най-значимата функция на ръцете и дланите е да ви „доближава” до света.
Болката в раменете и горната част на ръцете в основни линии означава страх от разочарование, докато болката в долната част на ръцете предполага страх от наказване, а болката в ръцете от дланите надолу говори за страх от допускане на грешки.
Много от „замръзналите и неинтегрирани преживявания са блокирани в раменете. Всяка „замръзнала” в раменете и ръцете енергия причинява така наречения синдром „рамо-ръка”, болки във врата, главоболие, както и проблеми с кръвообращението, заболявания на ставите, като артрит и различни видове ревматизъм.
Ако енергията на агресията е била задържана много години, дори цял живот, без никаква възможност за творческо и градивно изразяване, тази енергия може да бъде разрушителна навън или навътре и да доведе до заболяване като язва на стомаха, инфаркт или проблеми с жлъчката.
Тазовият пояс се състои от две тазови кости и кръст, който е в основата на гръбначния стълб. Той е свързващата част между торса и долните крайници – краката. От физиологична гледна точка тазовият пояс функционира като медиатор между емоционалните и енергийни сили на торса /центъра на тялото/ и неговото „заземено съществуване” /крака и стъпала – способността за движение/.

„Вместо да се молиш „Дай ми любов”, започни да даваш любов. Забрави за получаването – просто давай и аз ти гарантирам – ще получиш повече.”
Ошо – „The shadow of the whip” /”Сянката на камшика”/

 

 

 

 

 

 

 

Във втора сесия на Ребалансинга се работи върху краката и стъпалата

В средата на 70-те години на 20-ти век около Ошо – просветен индийски мистик – се формира общество от търсещи духовното от целия свят. Много терапевти и работещи с тялото от различни среди и практики се оказали вдъхновени от неговото учение.
Така през 1980 г. била създадена система от 10 сесии на специален дълбоко балансиращ масаж, която Ошо нарекъл „Ребалансинг”. Оттогава повече от 1200 са се обучили като ребалансери. В България може би единственият сертифициран такъв терапевт е Петьо Коджабашев.

Ребалансингът е динамичен практически подход за интеграция и енергизиране на цялата личност. Чрез разбирането за тялото като единство от две неща – творение на това, в което вярва умът, и това, което чувства сърцето, Ребалансингът освобождава мускулни и физиологични блокажи (задържани модели) и води до по-координирана хармония между тяло, ум и сърце.
Ребалансингът ви помага да бъдете осъзнати по отношение на вашите собствени поведения. Показва ви кои са вашите натрупани защити и модели, създаващи напрежение.
Втората сесия се нарича „Заземяване” – „Да застанем на собствените си крака”. Работи се върху краката и стъпалата. Краката ни са в тясна връзка с това да бъдем независими, самоуверени, да имаме контрол върху тялото си и да изразяваме волята си.
Когато и двата крака имат стабилна връзка със земята, казваме, че човек е „земен”, с добро усещане за реалността. Но когато краката са неустойчиви и треперещи, казваме, че човек няма връзка със земята, намира се някъде в нереалното, не е свързан с действителността. Добрата стойка дава усещането за сигурност и стабилност.
Стъпалата могат да се сравнят с корените на дърво, извличащи повече „земна енергия”. В основата си „заземяването” означава да сме проводници за енергийния поток между земята и нашето тяло. Този поток прави възможно осъзнаването ни, разбирането ни и ни дава усещането, че имаме място на тази планета. Разбирането, осъзнаването, ви дава възможност да установите ред в цялата сложност на тази реалност, да поставите приоритетите си, да размишлявате, да вземете решения и да се срещнете със света около вас с разум и смисъл.
Говорейки за болка в краката и стъпалата, можем да разграничим различни психо-соматични връзки, отнасящи се до специфични области:
1. В стъпалата: страх от „вътрешния Аз”, т.е. страх да бъдеш себе си. /Масажът на стъпалото, долната част на крака, благоприятства свързването с „вътрешния Аз”./
2. В глезените: страх от промяна, движение, гъвкавост.
3. В прасците: страх от действие и правене. Прасците движат „вътрешния Аз” и дават възможност за бъдещо развитие.
4. В коленете: страх от смъртта, преобразуването, промяната, движението, от чувството за лекота и да бъдеш присъстващ, да съществуваш сега.
5. В бедрата: страх от сила и издръжливост.

„Да се заземиш означава да си почти част от земята и да позволиш на гравитацията да проникне в теб, да те насити.”
Ошо – „Изкуството на екстаза”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Уважаеми приятели, създадохме специална интернет-страница, за да може всеки от участниците в сесиите по Холотропно дишане да сподели преживяното, стига да има желание за това. Сесиите се водят от мен – Петьо Коджабашев – сертифициран водещ и ребалансинг-терапевт и асистентката ми Ники Христова в различни градове. За всеки участник в тези сесии преживяването и емоциите са различни. Предлагаме ви разказа на една от участничките в последната сесия по Холотропно дишане в София. Не изписваме името й, тъй като нямаме нейното разрешение за това.

Х.:
„Тази сесия беше много специална за мен и много по-различна от останалите. Отново усещах енергията си и можех да я движа. Виждах М. върху мен и тя беше като мое огледало – когато направеше движение, аз се движех заедно с нея и отразявах. Изчезнах, нямаше ме вече, слях се напълно с нея и с нейните движения, като че ли бях тя. Остана само съзнанието ми, а мен ме нямаше, но съзнанието ми не се отъждествяваше с мен, а аз бях нея, само наблюдавах отстрани. Усещането беше „аз съм ти – ти си аз“.

А.:
„В сесията си се срещнах с двама монаси. Отидох да ги поздравя и изядох дърво. Ами, те ме удариха с дърво по главата. Не знам какво трябва да означава това. Може би искат да ме събудят. Или просто да разбера, че съм се самозабравил…“